Ами доста се чудех,дали да пусна стихотворението си тук..Ама все пак се реших... Това е да кажем третото ми стихотворение,но не бях писала от поне 1 година...Писала съм до сега само 2 и едното го публикуваха,но сегашното е най-дългото ми /около 30 реда /...На мен ми харесва,надявам се и на Вас...Не го пускам тук за да получа одобрение или нещо такова,просто е така ...А и е по действителен случай /писано е в час по география и английски език :P /

(u) Разбито Сърце (u)

Отново легнах насълзена,
отново се почувствах много наранена!
Нали ми каза,че няма отново да ме предадеш,
нали се кълнеше,че с мене ще умреш ???
Но онази жестока вечер
отново от мене се отрече,
веднъж,два,три пъти сърцето ми разсече!
И защо ли всеки път толко много ме болеше?
Сърцето ми раздираше и отново го събираше...
А,аз не спирах в тебе да се вричам
и все по-силно да те обичам!
Но ти това не го видя и за мен не пророни и една сълза!
Бавно ме убиваше,бавно започваше за ме презираш,
лесно забрави нашите мечти
и отказа се от тях без да се замислиш дори...
В море от сълзи цяла нощ аз лежах,
в море от кръв мъката си аз топях
и сърцето ми на парчета разпиляно,
цялoто в сълзи и кръв обляно-бавно и тихо мълвеше
и малко по-малко силите си губеше!
Гушната бях в твоето мече,
силно притисках го до разбитото си сърце...
Цяла нощ не заспах..,цяла нощ за тебе пак мечтах .. !
Но ти не видя моите сълзи,не чу думите ми
остави ме сама-да плача в нощта....
Сега ти казвам и аз;
-Любими никога не ще те забравя
и винаги ще помня твоите думи силни,
и винаги ще помня топлината и обичта!
И никога не ще забравя-мъката и болката,
щастието и любовта...И вечно ще те обичам,
вечно до смъртта!!!

Обичам те Любов моя



...Приемам критика и идеики за поправка