Нищо ново- поредната скайп любов ;]

[goosebumps]

Здравейте!
Седя и се чудя как да започна, дори често не съм сигурна дали има проблем или не, но пък в крайна сметка реших да пиша. Извинявам се, за дългата тема.
Значи всичко започна с регистрацията ми в един форум, където случайно попаднах на мненията на едно момче. Ужасно много ми допадна по начин на мислене, изразяване, характер (доколкото можеше да се определи). И така реших да се престраша и да му драсна няколко реда, изразявайки възхищението си към него. Оказа се, че е доста интересна личност (както и предполагах).Той изглежда също споделяше симпатиите ми.Разменихме си скайповете, и така от закачка на закачка, се породиха някакви чувства в мен и в него съответно. Да си кажа честно, не предполагах, че съм способна да изпитвам нещо към някой, който познавам само в интернет пространството! Просто не съм такъв тип човек, не съм и предполагала, че такова нещо е възможно да се случи и на мен, но знате..като ти дойде до главата и .. ! Както и да е, вече е факт и от 10 месеца насам аз не спирам да мисля за въпросното момче. Лягам и ставам с мисълта за него, всичко което правя ми напомня за него. Никога не съм крила силното си увлечение (или можеби трябва да го нарека любов) от него. Колкото до момчето, той казва че споделя чувствата ми, но рядко ги изразява по какъвто и да било начин. Просто не е такъч тип. Точно поради тази причина, когато се случи да ми каже нещо мило съм просто на седмото небе от щастие *heart*. Често се караме и съм имала моменти, в които съм си казвала "край, повече няма да се занимавам, няма смисъл", но решението ми да не му пиша повече никога се изпарява за, има няма, 3 макс 4 дена и аз отново съм същата "глуповата влюбена ученичка" . Мисля, че го обичам. За жалост нашата, т.нар. връзка се основава на снимки и съответното писане в скайп. Разстоянието между нас е около 400-500 км. Често говорим за виждане, но сякаш напоследък повече аз. Той е зает с изпити и такива неща. Понякога го чувствам отчужден, сякаш не му пука за нищо, а друг път сякаш е готов да направи всичко за мен. Никога не съм харасвала менящите му се през 5 минути настроения Но пък си го обичам такъв, какъвто е и съм готова на всичко да се видим. Искам да бъде мой, искам, да сме заедно, искам толкова много неща. Смятам, че любовта ни е възможна, но за жалост и обречена май. Но пък ддз, не ме интересува. Аз ще се боря за него. наясно съм, че дори и да се получи между нас ..виждане по 4-5 пъти в месеца далеч не е достатъчно, знам също че всичко това ще бъде болезнено и за двама ни, мислила съм за последствията и въпреки това съм готова да опитам. Често си ни представям и си мечтая за деня, в който ще се срещнем. Сигурна съм, че ще е уникално и магическо!

Това е общо взето за мойта скайп любов. Темата ми бе породена не толкова, за да получа някакъв съвет, ами за да излея преливащите в мен чувства. Пък ако някой от вас има да каже или да ме посъветва нещо, ще се радвам и ще приема вашите мнения :]
Благодаря на тези, които отделиха време да прочетат
П.П. аКО някой го интересува, аз съм на 18, а той на 20.[/b]

[soul1199]

аз също съм в такава ситуация,бори се за него!трябва да се видите на живо,хубаво е чоевек да мечтае,но направете така,че мечтите ви да се сбъднат,пълнолетни сте,едва ли има чак толкова голям проблем да се видите,докато аз трябва да чакам с месеци... късмет,мила

[goosebumps]

Много благодаря за положителния отговор. Точно такива окуражаващи мнения ми трябват в трудните моменти, когато едва ли не съм готова да се откажа от всичко. Наистина нищо и никой не ни спира да се видим, но не знам защо все така се получава..от 10 месеца насам. Все не намираме време Надявам се в скоро време това да се промени.

Благодаря ти отново и ти пожелавам успех, тъй като виждам че си в същата ситуация. Дано нещата между вас се наредят
Вярвам, че и такава любов има шанс и не спирам да се надявам!

[Punisherrr]

Ех...познато познато познатоо
2007 година ми се случи същото нещо. Аз бях на 14,той на 18.
Няма да обяснявам,защото виждам,че ти знаеш за какви приятни емоции иде реч Единствената разлика в историята май е че моето момче не се държеше студено никога. (а, и това,че километрите бяха около 300,а не 500 :P голяма утеха) както и да е ...
Ще ти кажа само,че след 4 месеца се видяхме най-после и от тогава на две седмици по веднъж сме се виждали в продължение на повече от година... няма да споменавам колко сълзи..колко изпращания...разочарования и т.н...
Обаче държахме един на друг и даже през тоя период,в който нямахме нищо друго освен думите (чат,чат,чат) се опознахме страшно много и това е голям + за мен. Ако се бяхме срещнали на улицата сигурно щяхме да се подминем,но това,че първо се видяхме отвътре,а после и външно според мен си каза думата и през цялото това време нищо не можа да ни спре и сега е 2009,той се премести да живее тук и само си потвърдих,че 10000000000% са си стрували всичките шибани моменти далеч от него!
Просто ако между вас има начин да се получи и двамата сте готови на това - хващай и не пускай късмет с момчето Дано съм помогнала :Ь

[goosebumps]

Хмм, Punisherrr, ти определено ме накара да си мисля, че има шанс!!! Благодаря и на теб с все сърце Безценно е да ти се вдъхне надежда, точно когато смяташ, че всичко е изгубено. Повечето хора ми казваха да се откажа и да не се надявам много много, но ето че при вас е имало трудности и вие сте ги преодоляли и сте запазили връзката си. Много се радвам за вас дано и при мен се получат нещата както е станало при вас

[Take_That]

Ехххх не си единствената и аз съм в същото положение..... (доста ми е трудно вече 4 месеца да искам да го прегърна, да го целуна, а да знам, че е далеч от мен....) Та да ти дам и аз съвета си - според мен да не го притискаш с виждането, когато той реши ще дойде. Важното е да се държите, да запазите взаимоотношенията си, да запазите чувствата м/у вас, не ги похабявайте и ако може нещо да се получи просто давай, рискувай! Имай надежда (както имам аз )

[FancyGirl]

Ужас>. !

[Lyubeto]

Upfffffffff Дано се получи , но не съм положително настроена към тези неща .

[nebrejnata]

eхх значи и аз "харесвах" едно момче от скайпа амаа явно е намерило любовта

[Take_That]

Upfffffffff Дано се получи , но не съм положително настроена към тези неща .

Аааа, без такива! Имай си надеждата

[Kostadin_682]

Здравейте!
Седя и се чудя как да започна, дори често не съм сигурна дали има проблем или не, но пък в крайна сметка реших да пиша. Извинявам се, за дългата тема.
Значи всичко започна с регистрацията ми в един форум, където случайно попаднах на мненията на едно момче. Ужасно много ми допадна по начин на мислене, изразяване, характер (доколкото можеше да се определи). И така реших да се престраша и да му драсна няколко реда, изразявайки възхищението си към него. Оказа се, че е доста интересна личност (както и предполагах).Той изглежда също споделяше симпатиите ми.Разменихме си скайповете, и така от закачка на закачка, се породиха някакви чувства в мен и в него съответно. Да си кажа честно, не предполагах, че съм способна да изпитвам нещо към някой, който познавам само в интернет пространството! Просто не съм такъв тип човек, не съм и предполагала, че такова нещо е възможно да се случи и на мен, но знате..като ти дойде до главата и .. ! Както и да е, вече е факт и от 10 месеца насам аз не спирам да мисля за въпросното момче. Лягам и ставам с мисълта за него, всичко което правя ми напомня за него. Никога не съм крила силното си увлечение (или можеби трябва да го нарека любов) от него. Колкото до момчето, той казва че споделя чувствата ми, но рядко ги изразява по какъвто и да било начин. Просто не е такъч тип. Точно поради тази причина, когато се случи да ми каже нещо мило съм просто на седмото небе от щастие *heart*. Често се караме и съм имала моменти, в които съм си казвала "край, повече няма да се занимавам, няма смисъл", но решението ми да не му пиша повече никога се изпарява за, има няма, 3 макс 4 дена и аз отново съм същата "глуповата влюбена ученичка" . Мисля, че го обичам. За жалост нашата, т.нар. връзка се основава на снимки и съответното писане в скайп. Разстоянието между нас е около 400-500 км. Често говорим за виждане, но сякаш напоследък повече аз. Той е зает с изпити и такива неща. Понякога го чувствам отчужден, сякаш не му пука за нищо, а друг път сякаш е готов да направи всичко за мен. Никога не съм харасвала менящите му се през 5 минути настроения Но пък си го обичам такъв, какъвто е и съм готова на всичко да се видим. Искам да бъде мой, искам, да сме заедно, искам толкова много неща. Смятам, че любовта ни е възможна, но за жалост и обречена май. Но пък ддз, не ме интересува. Аз ще се боря за него. наясно съм, че дори и да се получи между нас ..виждане по 4-5 пъти в месеца далеч не е достатъчно, знам също че всичко това ще бъде болезнено и за двама ни, мислила съм за последствията и въпреки това съм готова да опитам. Често си ни представям и си мечтая за деня, в който ще се срещнем. Сигурна съм, че ще е уникално и магическо!

Това е общо взето за мойта скайп любов. Темата ми бе породена не толкова, за да получа някакъв съвет, ами за да излея преливащите в мен чувства. Пък ако някой от вас има да каже или да ме посъветва нещо, ще се радвам и ще приема вашите мнения :]
Благодаря на тези, които отделиха време да прочетат
П.П. аКО някой го интересува, аз съм на 18, а той на 20.[/b]

Ето защо изтрих скайпа си

[Take_That]

Здравейте!
Седя и се чудя как да започна, дори често не съм сигурна дали има проблем или не, но пък в крайна сметка реших да пиша. Извинявам се, за дългата тема.
Значи всичко започна с регистрацията ми в един форум, където случайно попаднах на мненията на едно момче. Ужасно много ми допадна по начин на мислене, изразяване, характер (доколкото можеше да се определи). И така реших да се престраша и да му драсна няколко реда, изразявайки възхищението си към него. Оказа се, че е доста интересна личност (както и предполагах).Той изглежда също споделяше симпатиите ми.Разменихме си скайповете, и така от закачка на закачка, се породиха някакви чувства в мен и в него съответно. Да си кажа честно, не предполагах, че съм способна да изпитвам нещо към някой, който познавам само в интернет пространството! Просто не съм такъв тип човек, не съм и предполагала, че такова нещо е възможно да се случи и на мен, но знате..като ти дойде до главата и .. ! Както и да е, вече е факт и от 10 месеца насам аз не спирам да мисля за въпросното момче. Лягам и ставам с мисълта за него, всичко което правя ми напомня за него. Никога не съм крила силното си увлечение (или можеби трябва да го нарека любов) от него. Колкото до момчето, той казва че споделя чувствата ми, но рядко ги изразява по какъвто и да било начин. Просто не е такъч тип. Точно поради тази причина, когато се случи да ми каже нещо мило съм просто на седмото небе от щастие *heart*. Често се караме и съм имала моменти, в които съм си казвала "край, повече няма да се занимавам, няма смисъл", но решението ми да не му пиша повече никога се изпарява за, има няма, 3 макс 4 дена и аз отново съм същата "глуповата влюбена ученичка" . Мисля, че го обичам. За жалост нашата, т.нар. връзка се основава на снимки и съответното писане в скайп. Разстоянието между нас е около 400-500 км. Често говорим за виждане, но сякаш напоследък повече аз. Той е зает с изпити и такива неща. Понякога го чувствам отчужден, сякаш не му пука за нищо, а друг път сякаш е готов да направи всичко за мен. Никога не съм харасвала менящите му се през 5 минути настроения Но пък си го обичам такъв, какъвто е и съм готова на всичко да се видим. Искам да бъде мой, искам, да сме заедно, искам толкова много неща. Смятам, че любовта ни е възможна, но за жалост и обречена май. Но пък ддз, не ме интересува. Аз ще се боря за него. наясно съм, че дори и да се получи между нас ..виждане по 4-5 пъти в месеца далеч не е достатъчно, знам също че всичко това ще бъде болезнено и за двама ни, мислила съм за последствията и въпреки това съм готова да опитам. Често си ни представям и си мечтая за деня, в който ще се срещнем. Сигурна съм, че ще е уникално и магическо!

Това е общо взето за мойта скайп любов. Темата ми бе породена не толкова, за да получа някакъв съвет, ами за да излея преливащите в мен чувства. Пък ако някой от вас има да каже или да ме посъветва нещо, ще се радвам и ще приема вашите мнения :]
Благодаря на тези, които отделиха време да прочетат
П.П. аКО някой го интересува, аз съм на 18, а той на 20.[/b]

Ето защо изтрих скайпа си

Какво си направил

[jambo_bs]

Аз мисля че в редки случай запознанство по скайп би продължило с любов.Вярно има такива но не и аз.Иначе все пак късмет

[Rofl4e]

запознанстовото по скайп може да изгради приятелство и хората да си допаднат.. но чак любов не мисля.. освен ако хората не се запозанят на живо и приятелството се превърне в нещо повече

[MaMkaMy]

продължавай в същия дух! само едно ще ти кажа и дано да го запомниш: С ЖЕЛАНИЕ ВСИЧКО СЕ ПОСТИГА! когато има желание и от 2-ма ви ще успеете бъди оптимистка и имай желанието и всичко ще се нареди само по себе си... късмет с момчето и ви пожелавам много взаимна любов може ли само да ми драснеш едно ЛС да те питам нещо.

[iYiWhitePoweriYi]

хах при мен тръгна от скаип и сега вече близо 3 години сме заедно така , че продължаваи винаги в началото е трудно.

[BeeRy]

Lyubeto написа:
Upfffffffff Дано се получи , но не съм положително настроена към тези неща .

+1

[titinkaa]

Много познато,но при мен нещатата са малко по различни,в смисъл че сме от един град и ние се запознахме в един сайт писахме си 2-3 дена в скайп видяхме се на кафе и ето че сега вече ходим цели 3 седмици от както сме заедно

[goosebumps]

Хах, всички сте много мили и благодаря за което! Колкото до това, че скайпа изгражда по-скоро приятелство отколкото любов съм съгласна, обаче съдейки по чувствата, които се породиха в мен, ме накара да мисля, че и обратното е възможно. Освен това както каза Punisherrr, това чатене ни помогна да се опознаем много и определено, ако се бяхме засекли по улиците нямаше да проявим интерес един към друг Възможно е всичко това да завърши зле, възможно е дори и да не си допаднем, в реалния живот хах, но пък аз няма да съжалявам за нищо!!! Достатъчно ми е само да си припомня, че ме е успокоявал когато съм била тъжна, че едва ли не ме е спирал да не направя някоя глупост (повярвайте дори и чрез тези незначителни и никакви си буквички е възможно), че ме е правил ужасно щастлива, че ми е давал любов (доколкото ни е било възможно), когато съм имала нужда. И други такива подобни неща и моменти които може би за повечето от вас са незначителни, но за мен изключително ценни и важни. Така мисля аз и тъй като съм попаднала в такава ситуация и знам какво е, то мнението ми за такъв вид връзка няма да се промени и ще си остана положително настроена, каквото и да става!

П.П. Днес си писахме и той ме изненада с новината, че е възможно да дойде скоро (евентуално околомайската ваканция) иЗглежда тази тема ми донесе късмет. Май и късмета, който всички ми пожелахте допринесе доста Благодаря ви!!!

[smileforyou12]

дано всичко да се нареди както трябва успех

[Take_That]

дано всичко да се нареди както трябва успех

И аз ти го пожелавам от сърце

[hisy]

eхх... и аз си писах с едно момче...допаднахме си...и станахме гаджета и все още сме гаджета

[elsy]

Ами, супер си се развиват нещата при вас.
А и това, че и двамата сте пълнолетни е добре, защото например, ако ти кандидатстваш тази година (понеже каза, че си на 18 ) иии може да идеш да учиш при него.
Айде успех и после да ни разкажеш как е минала срещата!

[sladkish_14]

Мразя , мразя да чета мнения от сорта "това е невъзможна любов" ,,

Така се започнах с вече бившия ми приятел ,, от хиляди абонати в скайп ненадейно той намери мене ,, на около 100 километра от него ,,развръзка -->

2 години заедно , една незабравима истинска любов , нищо не ни попречи !! Единствения за мен , единствената за него ,, В началото не бе така , но след 1-2 месеца почнахме да се виждаме и така до когато стана , че уж 50км по ЖП , а всеки ден заедно ,,


Сега всичко е прах ,, пепел .. НО 2 години бяха ,, съвет ли : Няма по - хубава от тази връзка , винаги е интересно , липсвате си .. Бори се за това , което имаш 10 месеца не са никак малко ти имаш връзка , просто другите защото още не е прието връзката по скайп си мислиш ,че това е няква фантазия ,, Глупаво е да губиш нещо толкова близко до сърцето си , само защото още не е навлезло като начин за живот и връзка в обществото ,,

[goosebumps]

Мерси отново на всички! Определено веднага щом мине срещата ни ще разкажа какво е станало (нямам търпение вече xD)

До sladkish_14- това което написа "Няма по - хубава от тази връзка , винаги е интересно , липсвате си ", еми мислила съм го и от тази гледна точка и съм на мнение, че си права! Защото въпреки, че ще ни е гадно в дните в които нямаме възможност да се виждаме.. когато дойде моментът за следващата ни среща няма да може да се наситим един на друг (пак започнах да си представям разни работи) хах

Между другото, вчера пак се скарахме за някакви глупости. Имам чувството, че деня ми не би бил пълноценен без наште вечни спорове