Значи незнам дали трябва да се включа тук, но прочетох темата и да ви кажа и аз съм в долу горе същото положение..

Сега е 5 сутринта и нещо едвам гледам и ще го карам по бързата

Аз не живея в България. Делят ни хиляди километри но вече 8ми месец (от септември насам) си пиша с нея... Признах и какво чувствам декември месец и тя споделя мойте чувства за радост Незнам за тези 8 месеца как не сме си омръзнали и как намираме винаги какво да си кажем.. не веднъж ни се е случвало от 8 вечерта до 8 сутринта да седим и да си говорим по skype и аз да я карам да си лягаме щото да не е изморена немога да спра да мисля за нея просто както си седя и тя ми изкача в главата от нищото..

Заради нея главно смятам да се върна в България.. Просто я обичам както досега не съм обичал и смятам да се боря за нея... и за нас.. каквото и да ми струва...

малко по-късно днес ще си продължа писанието за сега лека нощ

бтв аз съм на 18 тя на 15