Здравейте!
Седя и се чудя как да започна, дори често не съм сигурна дали има проблем или не, но пък в крайна сметка реших да пиша. Извинявам се, за дългата тема.
Значи всичко започна с регистрацията ми в един форум, където случайно попаднах на мненията на едно момче. Ужасно много ми допадна по начин на мислене, изразяване, характер (доколкото можеше да се определи). И така реших да се престраша и да му драсна няколко реда, изразявайки възхищението си към него. Оказа се, че е доста интересна личност (както и предполагах).Той изглежда също споделяше симпатиите ми.Разменихме си скайповете, и така от закачка на закачка, се породиха някакви чувства в мен и в него съответно. Да си кажа честно, не предполагах, че съм способна да изпитвам нещо към някой, който познавам само в интернет пространството! Просто не съм такъв тип човек, не съм и предполагала, че такова нещо е възможно да се случи и на мен, но знате..като ти дойде до главата и .. ! Както и да е, вече е факт и от 10 месеца насам аз не спирам да мисля за въпросното момче. Лягам и ставам с мисълта за него, всичко което правя ми напомня за него. Никога не съм крила силното си увлечение (или можеби трябва да го нарека любов) от него. Колкото до момчето, той казва че споделя чувствата ми, но рядко ги изразява по какъвто и да било начин. Просто не е такъч тип. Точно поради тази причина, когато се случи да ми каже нещо мило съм просто на седмото небе от щастие *heart*. Често се караме и съм имала моменти, в които съм си казвала "край, повече няма да се занимавам, няма смисъл", но решението ми да не му пиша повече никога се изпарява за, има няма, 3 макс 4 дена и аз отново съм същата "глуповата влюбена ученичка" . Мисля, че го обичам. За жалост нашата, т.нар. връзка се основава на снимки и съответното писане в скайп. Разстоянието между нас е около 400-500 км. Често говорим за виждане, но сякаш напоследък повече аз. Той е зает с изпити и такива неща. Понякога го чувствам отчужден, сякаш не му пука за нищо, а друг път сякаш е готов да направи всичко за мен. Никога не съм харасвала менящите му се през 5 минути настроения Но пък си го обичам такъв, какъвто е и съм готова на всичко да се видим. Искам да бъде мой, искам, да сме заедно, искам толкова много неща. Смятам, че любовта ни е възможна, но за жалост и обречена май. Но пък ддз, не ме интересува. Аз ще се боря за него. наясно съм, че дори и да се получи между нас ..виждане по 4-5 пъти в месеца далеч не е достатъчно, знам също че всичко това ще бъде болезнено и за двама ни, мислила съм за последствията и въпреки това съм готова да опитам. Често си ни представям и си мечтая за деня, в който ще се срещнем. Сигурна съм, че ще е уникално и магическо!

Това е общо взето за мойта скайп любов. Темата ми бе породена не толкова, за да получа някакъв съвет, ами за да излея преливащите в мен чувства. Пък ако някой от вас има да каже или да ме посъветва нещо, ще се радвам и ще приема вашите мнения :]
Благодаря на тези, които отделиха време да прочетат
П.П. аКО някой го интересува, аз съм на 18, а той на 20.[/b]