Цялата тая работа ми беше ясна още преди да стане, просто си мислех, че ще мога да живея с това, донякъде мога, тоест до едно време, докато не стана един твърд искрен реалист, който вижда нещата такива каквито са... а те определено не са много добри...
това че ако я бях напсувал може би щеше да има по-добър ефект го знам, но не го чувствам така, да се прая на някаф кафто не сам исках да и кажа , какви чувства имам към нея и го направих, но после исках да разбера и нейните, но тя явно няма такива, което ме обърка тотално щото се познаваме от доста време, а пак и тя добър човек все пак си мислех, че поне приятели може да бъдем, тя и здрасти не ми казва... все едно преди си бях казал, че ще изгубя и малкото, което имам с нея здрасти и чао , сега и т'ва нямам както и да е.......
Може да съм бил глупав или смотан или както искате ме наречете ама бях себе си, за разлика от много други хора, аз все още се чувствам човек..