Нито е най-красивият, нито е нещо повече от другите момчета. Забаван, приятен, винаги знае кога да ме разсмее...дори в най-тъжните ми моменти знае как да се държи с мен. Перфектен е ... душата му ... това, което самият той представлява. В никакъв случай не е някакъв надувко... Винаги е отсреща, готов да поеме всичките ми сълзи по някакви женкари... Никога не би ме изоставил...
Никога не е отказвал да ме види. Все се радва, когато се съглася да излезем. Сякаш никога не му омръзвам. Родителите ми направо "си падат" по него... Късно вечер ми изпраща смс-и за "Лека нощ!" ...рано сутрин за "Добро утро!" ... Едва, когато ми липсва за мъничко поне, разбирам колко ми е ценен. Липсва ми с всяка секунда, когато не е до мен... дори с едно обаждане.
Просто исках да споделя колко много обичам и държа на този човек, защото не всеки има щастието да има такова слънце...такъв "ангел-пазител" до себе си!
ПП. Не очаква нищо конкретно като коментари. Просто споделих