Прочетох поста ти преди няколко дена и чак сега като че ли събрах сили да напиша отговор. За първи път нечия история ме трогва толкова дълбоко! Не мога да ти опиша колко бих искала да дойда при теб и...просто да ти предложа рамо на което да поплачеш Сигурна съм,че в момента ти е адски тежко,но се опитай просто да бъдеш силна и гледай на нещата от тази страна: сега той е далеч от всички злини и мъка. Нещата ще се оправят с времето.. сега просто запази всички хубави спомени с него и помни,че ти си изпълнила последните му мигове с живот! Той ще е винаги жив в твоето сърце! Имаше едно момиче в моят квартал, срещнах я за първи път в един летен ден.Стояхме една до друга и си говорихме..а на следващия ден мой приятел ми каза,че като се прибирала след училище, тъкмо пресичала,слушала силна музика на iPod-а си от което нищо не чувала,а от качулката на главата си нищо и не виждала.. в този момент някакъв камион се задал и... беше в кома известно време казаха,че повечето кости на краката и били натрошени.Ударила си и главата много силно и,че шансовете са минимални. След още няколко дни ми съобщиха тъжната новина,че вече не е сред нас Така и не получих шанса да я опозная,но ми беше адски мъчно