- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Freestyle
чайче
нещо за начало
ароматно сладко в косите нося
зад стените нека
просто
бъдем голи, боси
>
ПП: Петьо, съчетах ни, като за начало.
Го ъхед!;
ЗАБ: Това ни е репетиционната, всички сте добре дошли, разбира се!)
Правата са си наши, за всички имаме отделни чаши:Д
бива, бива
Ех че навик имам да си хапя усните до болка
Чайче или ром - не зная
Предпочитам кола
Филтърът е пак обагрен от кръвта ми
устните продължвам да си хапя
във треските по дървото
се намирам през годините
сърчице и име в него,
запечатани завинаги
прозорецът отпред за мен
врата е
със сто ключалки и
надежда
все се мъчи да
ме приласкае
Забравих си развързана душата...
Моля поливайте я денем
и завивайте с родопско одеяло
Не иска много ласки...
Само 3 в 1 в делничните
спазми
и пепелниЧЕ
за угарки
от въздишки
Freestyler...rock the microphone
Straight from the top of my dome
As I rock, rock, rock, rock, rock the microphone
![]()
извинете ме, ама :Д
Just because she comes off strong,
doesn’t mean she didn’t fall asleep crying.
And even though she acts like nothing’s wrong,
maybe she’s just really good at lying.
Шокова терапия
евтанизиране на клетки
концентриране на спомените
навиваме ги на рулетки
страничен ефект - не хапи другаря
ти си моят експеримент
не ще крещя на теб
все едно сам да се ругая
Вече си безмозъчен
Намери си края!
в кристалната й топка
пише
със големи букви
може
ако някой друг попита,
всичко пак се
обезформя
искам
ще ми се
желая
нищо да не зная,
ама
все да ми се случват
мислите
Сънчо уж долита
все навреме,
странно
прекалил е със
мечтите
и сънува му се
жадно.
Униформата ми е сърдита
Измачкана стои на пода
косата ми е току-що измита
Лосиона
е до мене
Чайче да ли не ме омайва
ето ти го и на тебе
Със комбайна
майна
карам из полето
жарко лето
майна
жега е в комбайна
газя заек
газя паек
газя суек
газя пуек
все ми едно
газя и едно дърво
аз съм майна
царя на комбайна !
вдъх
за бала на цветята
време е
лунните лъчи ще пречат
с парцалите завесвам ги
а лъчи за зимата
прибирам във буркани
от маслини
мислите ми бият се
със мечове и остриетата
са влюбени
закачат, милват се
изкуствено
битка като валс
принцески
танц с движения
нежни подир резки
Джинджър в цъфната ръж си пърка
сяда и в торбичката си бързо бърка
вади дилдо със заешки уши
нетърпалива тя реши
иска със зайчето да се ощастливи
започна безмилостна игра
заека я захапа за крака
удари го в земята
то я шибна във ребрата
то удари и шамар ...
уж на батерии
а то ..
безмислотен и груб другар
изплашена да не заболее от антракс
разбра..
бе усилила вибрацията на макс
прекалено мръсно стана
в очите пак ми светиш
със червено
детската градина е
отсреща
бързо
грис халвата е след
онова зеленото:Д
Даскала дебел със потни скули
крещи и в очите ми се пули
"Кой ти ампутира мозъка, момче?"
Дипломатичен, търпелив и добродушен
свивам рамене, правя се на омърлушен
"Кой ти ампутира мозъка, момче?"
Намила ми предпенсионната уста
хитър съм, играя, хлип, вече съм жена
Избухва смях, а в него смут
в слабост вече съм обут
погребах си достойството но кфо от тва
отдавна мозък няма в моята глава.
умникът той
отвори уста
за мама
татко
и останалите
зли деца
в полите на Нели
лиги не трий
сгуши се на топло
и пъзел реди
парченцата бели
в квадратната рамка
от края започваш
държиш се за сламка
Слънчево утро желая на всички
Не засхпупвайте белите чисти душички
Горещо кафе и цигара за всички да има
ска и бира в количество ви давам за трима
Пак душата ми ще пари
от фалшивия ти изказ
Шизофрения- умът ми е почти красив
Звъни се на вратата-бързам да отворя
Дежа вю ли чувам
никой няма...
поспри, моряко
чуй, земята плаче
свали пред нея шапка
и вдигни греблата
корабът не е космически,
ами човешки
вълните са годините
пясъкът - от ерозирали
копнежи
Сгушена в дървената рамка
на стената
изморена от въздишки
не ти ща прегръдките
взимай си ги в стария куфар
безмълвна оставам
предавам се
- knock, knock
- who's there
- a little teddy bear,
who care
синя Петросиньо,
изтрий испанското
в очите си
таласъмите не
помниш ли:
смехът зарежда
повече от писъци-
те
липсва мъничко
нещо
там - вътре!
по средата казват се намира(ло).
крийке малка,
покажи се...
шепти за теб ветреца
не тревожи се.
Just because she comes off strong,
doesn’t mean she didn’t fall asleep crying.
And even though she acts like nothing’s wrong,
maybe she’s just really good at lying.
Петросиня е почти безцветна
Душицата на панделка си връзва
замразена
обич
не понася
Благодаря ти Теа
Бучка захар се разтапя
капка стар парфюм
от на баба времената
ПП: само ние сме си е![]()
дребосъците
са великани
във света ми
безмислено измислен
градинска фея
вас ви кани
на чаша чай
гризни си от
бисквитите
Ха, замисли се де
all we need is love
бла-бла-бла
дали...
Нещо се обърках
в стаичка за репетиции си пак шептя
повтарям си неспирно
стари стихчета любовни
пук сърцето ми ли беше
пак...
дори отново
не ми пречи
играя с панделка
точки от боички
и настъргани дъгички
в пликче
за теб от,
вярвам, всички
с балон ще ти ги пратя,
че врабчетата позират
на оградата
връвчицата е без позлата,
по аромат ванилен
ще си го познаеш
а вкъщи си е най-добре
не ще ни трябват папийонки,
ни фанфари
дишай и издишай истини
ох, ох, леко,
че душата пари