Даскала дебел със потни скули
крещи и в очите ми се пули
"Кой ти ампутира мозъка, момче?"
Дипломатичен, търпелив и добродушен
свивам рамене, правя се на омърлушен
"Кой ти ампутира мозъка, момче?"
Намила ми предпенсионната уста
хитър съм, играя, хлип, вече съм жена
Избухва смях, а в него смут
в слабост вече съм обут
погребах си достойството но кфо от тва
отдавна мозък няма в моята глава.