стига си се ляла
по чешмите,
цвете
като изгориш,
пък, събери се,
разпръсни се
по небето
стрелките не ще
да се гонят
и сливат се минутите
във часовете
и миг е
нетраен,
на вечност ухае
протягаш ръце,
но се спираш,
да пипаш, знаеш,
не бива.