- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Freestyle
Събуди принцесата
(и дракона)
с протяжните си викове,
Ромео
вдигни(веднъж завинаги)
завесата
открий дръвче
сред тази фауна
и умри
(за)доволен
бил боднал меча в камък
Изморено ми е челото от бръчкане
никой не докосва косата ми
и стига толкова искане
Стига, принцове, ромеовци и топли италианци
Стига съм искала
Така ще е...
който иска, много...
илюзорно дреме
готова да поемеш риска
не гласуваш ново време
сееш семе
галиш потно голо теме
приобщаваш се към чуждо племе
сътворяваш друго мене
и след още малко... искане
повръщането се превръща в...
чуждо, не мое, а твое мене
притварям клепачи и чувам тихо шептене
Изгубвам собствения си смисъл
Будя си мисглите
зачерквам зениците
изгубвам косите си в ириси
никой отиде си
ни кой
казваш
покой
страдаш
бог в кутия
дим небесник
будиш мисли
утрешни клишета
за Ня-
кой
е затворил прозорците
задух, задух, не вятър
и как се връщаш
като тръгнеш
без връзки на обущата
или кибрит
..С Цигара
угасвам със нея
Вяра
мъкнеш ме със себе си
Неверник
На всекиго вярвам
Мръсница
и кръстница
тур оператор
бележки по рамката
снимана сянка
от прах в огледалото
преле(с)ти
поетесо
есенни
копненията
са като копчета
на мъжка риза
Леко накривена
шапка
дълъг балтон
Евтин парфюм
без срам и позор
танцуваха дълго
Продажница
а той обикновен сутеньор
(Живот, Обич)
завинаги деца
повтарям се
Съдба
и да те разлюбвам
няма свършване
но все се раждаме
прераждаме
превкусваме
и вкусваме
ги
ни
си
ра(з)ните
от малки чаши
с много сол
Догаряме
Изстиваме
Разпалваме
Изгубих се...
Разлюбвай ме
намерих те
изгубих се
във себе си
самотница
ти триеш ги
рисунките
череши от костилки
вкиснали
аз зная
лебеди
и кестените
надживяват
километри са
линии са тези
дето ни скъсяват
Цигарата не е допушена
почакай ме
Порови между секундите
Изследвай клетките
Бавиш се
Абстиненция
за обич
закъде сме се разбързали,
Росарио,
нима накрая няма начала?
ще следваме до сбъдване,
Росарио,
трохичките и бледата стрелка.
протоните ни в орбити са подредени
лежат по пейките залязващи
свещите
любов по време на холера
стига ни
и все плетат,
плетат,
косите.
проклет да е този ден
незнам къде съм и съм заблуден
вървя наляво вървя надясно
и се чуда какво не ми е ясно
продължавам в все напред
дали тогава свичко ще е наред
виждам хора..
не двама не трима не петима
а цели осмина
викам "фо стаа, за кво сте толко много души..."
а единия вика " идвай тука че ще се пуши"
един пичага каза " чадела паля"
и си викам "леле сега как ще се размажа"
една.. дръпка две..
леле кво е брутално тва масе
БрЯят !!!! Ти си бил мноо луд ве аз що не знам??!Първоначално написано от izrodee
Ето и малко от мен :
1.Аз напрао не знам какво да ти кажа,
с този фрийстайл ме ,братле,размаза
В коя фаза беше на кое небе
докато писа тва?! на кое масе?!![]()
2.Искаш мен,аз искам теб
И всеки ден ,всеки момент
Съм в плен на твойто тяло
Ти в мен си и аз във теб изцяло…
хмм нека и аз да напиша некои друг ред
знам че житова не е вред
нито пък аз съм няред
но съм инат и продължавам напред
стъпка след стъпка,ден след ден
на хип-хопа не съм просто фен
разбираш ли бе мен
за к'во говоря
не искам с теб или некои друг да споря
нема смисъл
следиш ли моита мисъл
за живота си не веднъж съм писал
в редове и рими
не веднъжсъм казвал моля те прости ми
но никога не съм падал на колене
аз съм здраво копеле
но това е от мен
аз ви казвам чао и лек ден
и изкушавам се
посягам
о, не
изпиваш ме
обич ти давам
хайде,
приеми я
чака те вечер
плахо пред
вратата стои
хайде,
човече
моля те
отвори
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
лунички
броя ви
цигарата пламна
малко сърце
свито
о, аромат
на кафе
прекали
не!
треперя
хайде, замълчи
проклето да си,
мое кафе!
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
вече и аромата ти
не усещам
крачка напред
и не те чувствам
така топъл
както преди
срещу себе си
смелост събрах
и се изправих
и чувството не е,
като да ме боли
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
ВагинО!
Ах ти свещено ложе
ти си за този
този който може :Д
бедрени кости
прави ъгли
големи обрати
Ваджайни
игли :Д
Празна сцена,
оживяват кулките в очите ми
забравям, че те няма
и се опитвам да бъда кукловода на съдбата си.
Все още се храня през пъпна връв
Вали
Утробата ми зид е и пази от истинските
Хора
Забравили бебето да спи в
коша
на красивата улица където никой вече
не стъпва
ще те търся из прашните
страници на книгите,
ще те сглобявам от
накъсаните листове,
ще прошепвам името ти
във съня, с надеждата,
че ще ме чуеш
и по улиците ще се скитам
пак сама, и подсъзнателно
ще се оглеждам
и въпреки че няма да си там,
при мен, любов, винаги ще те
усещам
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
по черно-бяло стъпват нозете
утрото обвито във вчера
е по-банално от старото
изпито глътки смешни
задавям се с
клишета
вчера днес за в бъдеще
не съществуват никакви прегради
слънчице
изгрей огрей деня ми заличи следите
на безследиците и оградите
в мечтите