омръзна ми във думите ти да се давя
и все без надежда да оставам омръзна
ми да искам пак да бъда и все да се
забравям омръзна ми да разпилявам себе
си по водопади и морета и по всички океани
да рисувам себе си пред теб не мога вече
разкрил си всичко остава само липса на
загадка надникнал си в страниците на
прашния ми дневник и продължаваш да
го правиш копнежите убиваш вече а истината
е че караш ме да те желая и чрез думи да те
изразявам омръзна ми да си повода да се
преоткривам омръзна ми да се вглеждам всяка
вечер в образа ти който бързо си отива и
остава само в безкрайната ми нощ която
пропилявам пак за теб и пак по теб