- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Не е за теб
Не е за теб
(...)
Самодива се изправи
И в огън изпепели
Желанията и чувствата;
Това, което беше свято
Платих; платих и още как
Изворът ми остана
Бездумно езеро нахал’ излято.
От конец и кости издрах
Новия Аз; по-силен и слаб
Зора огря и зора убих
Няма хармония, остана прах
Платих и плаках
Платих и плаках за теб
И сърцето изстина от глад.
И скитах в нощта
Изплетох паяжина от тихост
Излях сред звезди празнота
Плитък гроб за мен изкопах
И беше ти пясък,
А аз – пак същия, същия прах.
Музо,
За мен ти трябва да си глуха
За теб аз ням.
Забранена ни е всяка обща разтуха
Забраниха ни и топлия плам...
„Човекът има нужда от ограничения;
Рамките са неговият щастлив затвор
Надхвърли ли определените решетки
Той става звяр;
Разкрива същността си на дете на Хаоса.”
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."