Дървесна елегия

[ScionOfStorm]

Дървесна елегия

Сред гора от махагон и кости
Дънер сам-самин стои.
Вечно чака неканените гости
Света в сърцето си крепи.

Навътре в майчини прегръдки
Статуя сляпа с абанос се смее.
От поток успява в мраморните глътки
Като слънцекамък някак да изгрее.

Край нея трон (отдавна е) издигнат
От шума ярка и цветя,
Сълзи от минзухари ще изригнат
За девичата загубена душа.

А след нея крачат тихи стъпки
Мек ромон по най-нежната пътека.
Дървеса над пътя губят се въ’ кръпки
А тежината в сърцето бързо става лека.

И листа ме носят като повей млъкнал
Към това, което сетне исках да намеря.
Вятър в Края на Света кристал бе втъкнал
И намерих го, по най-Майчина повеля.

От ръба на лъчите надвесих се и полетях
В махагон и абанос, във дървесна прямота
С пръст в ръцете зазидах последния си страх.
Зимата изтръгнах и заживях във пролетта.

[jghgh]

весел агалоч






















/me харесва

[Enough]

е това има неща, които не съм чел ... разнообразяваш вече ... браво!