.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4

Тема: Класна

  1. #1

    Класна

    Хора трябва ми за класната есе на тема ''Константин Преславски-майстор на убеждението''(есе в/у ''Азбучна молитва'') Моля ви се помогнете.Мс предварително!

  2. #2
    Никой ли неможе да ми помогне

  3. #3

  4. #4
    Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината...



    Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината. В “Азбучна молитва” се преплитат и чувството на гордост, и огромното вълнение на автора, че най-после славянски народ ще слави Бога на свой собствен разбираем език.

    Вълнението на автора в изповедта е свързано с това как ще бъде укрепена вярата и единството на българския народ. Като съзнава решаващата роля на книгите в този процес, той като искрено вярващ християнин се надява да получи божията помощ, за да пише мъдро и ясно славянското слово. По този начин, той ще помогне на своя народ да отхвърли греховната тъмнина и да се спаси. Ето защо със силно и искрено желание се обръща към Бога-Творец:

    Аз се богу моля с тия думи...

    ... Господ – дух прати ми ти в сърцето

    да ме лъхне с пламенното слово

    Според лирическия герой умението на автора да проповядва християнството може да бъде постигнато само чрез свети Дух в сърцето.

    Книжовникът ясно съзнава, че словото е единствената връзка на славянския народ с бога. Писмеността е тази, която приобщава хората със съвършената красота. Молителят призовава Всевишния да му даде вдъхновение, за да напише със славянски букви божието слово.

    Висока и заслужаваща преклонение е нравствената му цел. Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване е копнежът му:

    ...ето в прави път да тръгнат всички

    живи в твойта заповед пречиста...

    Авторът на молбата проповядва съзнание за ролята на писмеността на роден език в израстването на даден народ, в неговото културно издигане. Според негохристиянският закон е “светилище”. Мъдростта, знанието, вярата и добродетелта са божи дар с непреходна стойност, от който се нуждае славянското племе.

    С въвеждането на старобългарския език за официален, България не само се нарежда в числото на самостоятелно развиващите се държави, но животът на народа се поставя на нови основи. Настъпва епоха на бърз напредък, епоха на устрем. Поетът е свидетел на новата обстановка и у него има съзнание за шеметния подемна славянството по нови пътища. Представата за духовното издигане намираме в метафоричното обобщение:

    ...Литна днес и славянското племе

    милостта на кръста твой да търси...

    В основата на този бърз подем лежи не само словото, но и приемането на новата религия. Според тогавашните схващания християнската вяра е най-мощния лост, който осигурява напредъка.

    Авторът също се опитва да внуши, че прогресът е в зависимост от силата на вярата в бога и от изпълнението на неговите заповеди. Единствено тогава може да се разчита на помощта му.

    След констатацията за възхода на славянския народ поетът отново изпада в положение на молещ се. Вече искрената молитва добива силно изразен личен характер. Образът на литературният герой се появява пред читателя – издигнал ръце към небето, той копнее за “мощно слово” и сила. Без тези божи дарове авторът се чувства безсилен да постигне желаното.

    В духовния свят на героя писмеността – светлината се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата. Моли бог да го закриля от това зло:

    Упази ме ти от горда злоба

    фараонска................................

    Не на злоба, а на искрена братска обич иска да научи хората литертурният герой от “Азбучна молитва”. За нео вярата, словото и любовта носят най-голям емоционален заряд. Те са опорните точки, които водят до безсмъртието на душата. Книжовникът всеотдайно се стреми към съвършенство чрез себеотричане и преодоляване на човешките слабости.

    Силата и смелостта му се подхранват преди всичко от ясното съзнание за значението на словото на роден език. Това обстоятелство определя и тона на следващите стихове. Интонацията сега е по-настойчива и клони едва ли не към заповед:

    дай ми херувимска сила шестокрила

    царю на царете!

    Тази настойчивост се определя и от съзнанието на автора, че в случая се касае за общо дело и за разяснението на божиите истини, че подбудите са не от личен, а от обществен характер.

    Изложил молитвата си да получи божиите дарове, литературният герой отново става разказвач, но тонът му е отново приповдигнат. Това се дължи на обстоятелството, че той ще върви по следите на славянските първоучители – Кирил и Методий. Издига се идеята на приемственост:

    Да опиша

    чудесата твои вдъхновено,

    шествувайки пак по пътя славен,

    що учителите двама вечно

    ни начертаха...

    С пълна сила звучи народната гордост на книжовника и неговото преклонение пред светлата памет на двамата солунски братя. Трогателно е пламенното патриотично чувтво, обхванало поета. Той е готов с цената на голяма саможертва да поеме по славния път на славянските апостоли. По този начин Константин Преславски се явява, чрез делата си, продължител на великата Кирило-Методиева традиция да се разясняват божиите закони на роден език. Само по този начин може може да се постигне истинско богопознание. За автора двамата първоучители са идеал и той иска да ги следва в проповядването на “евангелското слово”. Оттук произлиза именно и увереността в предприетото дело.

    Кирил и Методий са превели християнския текст, но сега той предстои да бъде разшифрован, да бъде разяснен неговия смисъл. Трябва да стане достъпен за славянското племе, за да може то да поеме по този “прави път осеян със светлина нетленна”.

    Именно с тази хуманна задача се залавя авторът на молитвата. Обстоятелството, че той е ревностен последовател на солунските братя и техен ученик е гаранция за успеха на предприетото от него дело.

    В “Азбучна молитва” Константин Преславски разкрива възторжените и пламенни чувства, които вълнуват неговия литературен герой с приемането и утвърждаването на славянската писменост. В лирическата изповед-молба прозвучава любовта на славянина към словото и познанието. Безгранично е щастието му, че най-накрая неговият народ ще възхвалява Бога с помощта на своя книжнина и по този начин ще тръгне по собствен път на развитие. Лирическият герой искрено моли за мъдрост и сила, неоходими му да продължи по светлия път на своите учители. Той е силно патриотична личност, готов да помогне на славянския народ да се спаси.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си