Оо точно преди нящолко дена пътувах в трамвая и до мен стоеше едно момче , което постоя малко време и сякаш по едно време му стана нещо и беше хванал една дръжка и се виждаше с какво сила я стиска та чак се чуваше пукотта на кастите му и изглеждаше много нервен сякаш започна да издава и нервни звуци просто беше като полудял и после слезе и сякаш му мина Нещо такова ли ти е и на теб ?
Да, и аз съм бил така в автобусите. Слизам, раздвиждам се и започвам да мисля за нещо друго. Психическа + фицическа разсеяност и се пооправям. Посел обаче отивам примерно на даскало, сядам и започвам след 10тата минута да дишам тежко, за да не се нервирам, след още 5 мин вече почва да ми става изкуствено горещо, и да се потя. Мърдам си ръцете т.е. пръстите в какви ли не форми, огъвам палтилеи на химикали ... виждам че ен помага и си лягам на ръката и се опитвам да спя... в час !!!! Часът свършва, избивам си агресията върху чина с 2-3 удара, и съм малко по-добре, но след 20тина минути всичко почва от начало... истински АД са ми 8те часа на училище !
Вкъщи ... сядам да хапна нещо, но примерно яденето е горещо и се налага да го изчакам... чакам ог, минута, две... на третата вече взимам прибора и го огъвам ако мога... ако не, просто се мъча да го направя или да удрям по масата.
Сядам на РС. Играя някяква игра, по принцип съм спокоен, но когато това състояние настъпи, при най-малката неволя почвам да удрям мишката в бюрото и клавиатурата също. Като пиша тук във форума няма проблем, ама като видя някоя правописна грешка вече не я оправям, тъй като настъпва поредната агония, в редактирането 2ри, 3ти, пети път. Опитвам се да минавам през просото.