Душата си връзвам на панделка, а устните още са кървави.
Тихо..Поле от мак на хоризонта. Всъщност сама съм, спомени сини и блудкави, Дежа вю та , нещастнико.
Опитах се, друго какво да ти кажа. И все пак не съм жалък декор на твоята сцена. Нещо повече- аз съм главна актриса. Омацана с червено червило и скъсана от вярата рокля.
От думите дъх не остана, вздишката е малка горчилка в измисления спектакъл.
Играй си сега режисьоре, до тук беше мойта героиня
До болка устни прехапвам... Филтърът -обагрен, прожектора го осветява.
Дано не сънувам...