2.
В представянето на образите на Кирил и Методий са вземали участие предимно художници от славянските народи,на първо място българските живописци.Обаче поради дълговечни рушения на български църковни паметници от чужди фактори днес българското изкуство е лишено от най-ранните изображения на славянските просветители.Най-старите техни образи сега са запазени извън границите на България в базиликата “Св.Климент” в Рим.Както е известно,през 869г. там е бил погребан Кирил.По късно, когато умира и брат му Методий-към края на ІХ или началото на Х в., в тази църква е бил нарисуван стенопис,в който душите на двамата братя са символично представяни на Христос от св.Климент и св.Андрей.Стенописът, който датира близо едно хилядолетие, не дава очебийни и неоспорими доказателства за образа на Кирил,но все пак със долавят основните му черти-монашеско-аскетичен линк със замечтан поглед,присъщ на човек с дълбоки изживявания.В същата църква са запазени и други стенописи,в които някои изследователите искат да видят сюжета “Кирил кръщава в една река един мъж” или пък друго изображение,в което Кирил (?) е коленичил пред император Михаил (?). От по-късно време ,та дори до наши дни се редят различни по сюжет стенописи все във вразка с живота на Кирил,представени в същата църква.Така през ХVIIIв. художникът П.Расини изобразява две фигури Кирил и Методий,поотделно,в епископски одежди с жезли в ръце,а живописецът Нобили през 1885г. рисува две многофигурни композиции - ‘‘Кирил и Методий говорят пред папа Адриан ІІ” и „Пренасяне на тялото на умрелия Кирил”.Същият живописец е изобразил в апсида на параклиса, посветен на двамата братя, „Представянето на Кирил и Методий от папа Лъв ХІІІ на Христос”. Христос е седнал на трон ,от двете му страни са застанали двамата славянски апостоли , а папата е коленичил пред тях.Горе, над тази сцена ,в голяма мандорла се вижда сред облаци Саваот, възпяван от ангели.
Известният руски славист Осип М.Бодянски публикува една икона на св.Никола Скоропомощник от Атонския манастир Дохиар , в която са изобразени славянските първоучители.Иконата е датирана от ХІІ-ХІІІвек.






Както е известно,двамата кножовни просветители саработили дълго време в Моравия,където Методий е изпълнявал длъжността на моравски архиепископ.В тяхна чест подир време в чешкото изкусво се появяват множество техни образи както в живописта, така и в скулптурата.
В източноправославната иконография твърде често се среща образът на Кирил Философ Александрийски,който е могъл да бъде смесен с образа на Кирил-Константин Философ.Oт края на ХVІ или началото на ХVІІ в. В малкия български манастир при с.Долна Бешовица в олтарната апсида са изобразени фигури на светци,между които и тези на Кирил и Методий.По – точно определения на техните имена липсват, а това навежда на мисълта за образи на славянските просветители.
През вековете на чуждо владичество над българския народ,датиращо от ХІV до края на ХІХ в.,в българската иконография твърде рядко намират място образите на българските светци.През 1741г. във Виена излиза от печат илюстрираната с множество гравюрикниги “Стематография” от дойранския българин Христофор Жефарович.Между другите славянски образи е отпечатан и образът на Методий архипископ Моравски,представен в пълно архиерейско облекло и неговият брат Кирил Философ,без той да е бил въведен в този сан.
Настъпва времето на Българското възраждане и от втората половина на ХVІІІ в. в течение на целия ХІХ в., когато анционалните сили са насочени към висока просвета и революционни борби за освобождение,българските живописци нашироко изобразяват българските светци,на предно място сред които са образите на Кирил и Методий.Те са рисувани в икони,стенописи и литографии.Иконните образи са били въведени и във всички български училища като неотменим символ на български просветители и с венци от цветя те са били украсявани на посветения им всенационален празник на 11 май,празнуван всяка година с безгранична любов и дълбоко чувство на национална гордост.
През 1841г. в главната църква Рилския манастир се явяват образите на Кирил и Методий, нарисувани поотделно от живописеца Димитър Т.Молеров,който и поставя началото на рисуване на стенописи образи на двамата братя през ХІХв. За първи път те се в обща композиция в „Български бъквар” , издаден през 1844г. в Москва,в който
просветителите са представени като монаси,държащи хартия със славянската азбука.Постепенно и повсеместно тяхното изобразяване
преминава по всички български земи и стига до Атон.Особено
разпространяване на икони и стенописи,както и на графични творби,
виждаме след 1857г.,когато се въвежда общонародно честване натяхното дело.Оттогава Кирил е неотлично изобразяван със своя брат,като българските живописци проявяват голямо въображение да съставят композиции само от техните две, предста в безкрайно разнообразие фигури.Често Кирил е изобразяван държащ свитък с азбуката, а Методий – с книга в ръка. В много случаи те стоят до маса,на която е поставена хартия с азбуката,книги,пособия за писане,отговарящи на тяхната просветна работа.Не са редки случаите, когато двамата братя стоят изобразени до вратите на някои от църквите,вдигнали високо над вратата азбучния свитък.
Вдъхновени от всенародното признание на славянските първоучители,българските живописци от всички краища на българските земи – от Охридско до Добруджа – създават високохудожествени творби.Живописците от старите български художествени школи- Тревненска,Дебърска,Самоко вска, както и майстори от различни краища на българските земи,рисуват двамата братя ту като монаси или архиереи,но почти навсякъде е спазено приличието във възрастта им.В някои случаи композицията е разнообразена и допълнена с обрисуването на някои исторически събития,свързани с живота на Кирил и Методий.Според тогавашното познание на историческата наука двамата братя са представяни свързани с покръстването на българския владетел княз Борис І.Така са рисувани в отделни икони или в цяла поредица от житийни сцени: Типичен е случаят със стенописите в манастира „Св.Неделя” при Асеновград, в които са дадени важни моменти от живота на двамата братя.От тях особено впечатление правят сцените „Кирил и Методий саздават азбуката”, много интересната сцена „Проповедата на Кирил пред народа”, „Покръстването на Борис княз български”, „Погребението на Кирил” и др. В тези сцени авторътживописец е вложил множество съвременни нему битови мотиви и народни лица.Редом с това почти няма български образописец,който да не се е вдъхновявал от славянски учители- значителни техни образи са съставили самоковските живописци начело със Станислав Доспевски,македонските- начело с Дичо Зограф,и редица техни съратници.имената на които тук мъчно могат да се изброят.Изобразяването на Кирил и Методий с неотслабваща сила виждаме и в съвременното българско изкуство.