Двама влюбени, двама души, които се обичат живеят в свой собствен свят. Дори около тях да е пълно с хора, те се разбират само с поглед, в тишината са стаени толкова чувства, мисли, неизречени думи. Толкова наситена от емоции среда и въпреки всичко невидима за човешките очи. Аз познах любовта в други две очи, които дори не са непрекъснато вперени в моите, напротив, най-често гледаме в една и съща посока. Това е светът, в който ние сме само двама, в който двама се изправят срещу целия останал свят като един - срещат радост и щастие, болки и тревоги и като един вървят в крачка и винаги продължават нататък, накъдето и да е това. Любовта ни води, любовта ни заслепява, прави ни силни и смели, дава ни дори крила.

Най-яркото и видимо проявление на нашата любов са нашите деца. Мънички слънца, които могат да направят светъл и прекрасен и най-мрачния ден. Мънички човечета, заради които си готов да преобърнеш всичко наобратно, но да спечелиш за тях всичко най-добро. Същества, които от самото си появяване на бял свят завземат ежедневието ти, безцеремонно. Изискват цялото ти внимание и време, без въпроси, без да настояват, без молби, просто ей така. Ти вече сам си им го предоставил! Без дори да го усещаш, без дори да го разбираш. Твоят собствен свят е вече в ръцете на друг и наградата е най-прекрасното нещо на света - чистата детска любов, беззъбата бебешка усмивка, лекото погалване сутрин...

Появата на трети в свят за двама е толкова желана, колкото и объркваща. Носи със себе си радост и отговорност, за която преди това и в най-смелите си мечти и представи не си предполагал, че съществува. Нещо, за което човек едва ли някога ще бъде достатъчно подготвен, но срещу което ще се изправя винаги с готовност и щастие, което винаги ще му носи удовлетворение и чувство за пълнота.

Моето дете щурмува живота ни и го обогати по начин, който само сърцето може да разбере и думите никога няма да стигнат или да бъдат достатъчно красиви, за да опишат. Всеки ден и благодаря, че я има и че е толкова прекрасна. Всеки ден за мен е празник.

В нашия свят за двама, където вече сме трима и в очакване на четвърти - остана място само за любов и радост. Всичко друго е рутина и отминава, всичко останало е на заден план. В слънчевите очички на моята малка дъщеря аз намирам силата да се боря с ежедневието и живота, да ставам отново и отново, да не позволявам нищо и никой да ме събори. Защото в момента отговорността за нейното щастие и живот е само и единствено наша и аз съм готова да направя и невъзможното, но да бъда някъде там зад гърба й, където тя ще открие всичко, което и е нужно и желае, когато и е нужно и го желае. Това е единствената и огромна промяна в нашия свят, вече не сме водени от желанието да имаме и да постигнем най-доброто за нас, а да го направим, но за нея... за тях... И това ме кара да се чувствам прекрасно и истинска, ден след ден, след ден, всеки ден!!!