Колапс

[ScionOfStorm]

Колапс

Изстискан
Седи самотен плод
И прахта обърсва
По един човешки плот.

В него са облаците
Сиви и бездушни
Убити резени
От мъката в гърдите.

Сам и сив
Жъне затихнал сърп
Последната си нива
Смъртта му е игрива.

Ковчег по плота
С дъх на дъб се издига
Звездата се предава
И предсмъртно мига.

Часовникът пет удря
Самотен плод се разпада.
Стрелката тихо се отмества
С нотки на обречена балада.

[Enough]

Невероятен си ! Продължавай!

пс: толкова ми е познато