.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Анализ на стих. "Ще бъдеш в бяло" на П.Яворов

    Анализ на стих. "Ще бъдеш в бяло" на П.Яворов
    ако можете на тези въпроси да ми помогнете
    1-Как е разкрита любимата?
    2-Какво е любовното чувство?
    ПОМОГНЕТЕ ПЛССС

    Ще бъдеш в бяло

    Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
    и като ангел в бяло облекло...
    А мисля днес; света прогнил от зло
    не е, щом той е твоята родина.
    И ето усъмних се най-подир
    в невярата тревожна - искам мир.


    И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
    загледан в две залюбени очи,
    и тих ще пия техните лъчи, -
    ще пия светлина, лечебни глътки.
    И пак ще се обърна просветлен
    света да видя цял при ярък ден.


    И нека съсипни се той окаже!
    (Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
    залутан из среднощни тъмнини?)
    Аз бих намерил и тогава даже
    обломки, от които да създам
    нов свят за двама ни, и свят, и храм.

  2. #2
    2.В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и
    най-обсъжданите творци в тукашната културна среда. Принадле-
    жащ към кръга „Мисъл", един от четиримата, свързали имената си
    с амбициозна програма за модернизиране и европеизиране на бъл-
    гарската духовна действителност, големият творец превръща и жи-
    вота си в специфичен естетически факт, взидан в сградата на наци-
    оналната култура, значещ и до днес по характерен начин за изкуше-
    ния от литературата сънародник.

    Може би и заради много коментираната лична драма на Яво-
    ров лирическите му текстове, интерпретиращи любовта, интимното
    преживяване, страстта, са сред най-популярните му произведения -
    в тях аудиторията разчита присъствието на автобиографичната
    споделителност, тълкува ги като документ на сложната (и посвоему
    зрелищна) съдба на художника.

    Поетът представя в стиховете си различни лица, различни ре-
    ализации на любовното чувство. То може да се разрази като особе-
    на хищност, като парадоксален в същността си порив по унищожа-
    ването на възжелания друг („Демон"), може да се тълкува като раз-
    криване на невъзможното в близостта („Сенки"), може да причиня-
    ва болка като от рана („Стон").

    Любовното чувство за лирика Яворов може да се окаже и
    своеобразен „път за храма", преживяване, отварящо душата към
    доброто, към способността за молитва и потребността от вяра.

    (2.) „Ще бъдеш в бяло" е творба, пресътворяваща именно то-
    зи потенциал на копнежния порив по другия, именно това лице на
    обичта. Като нагласа на сетивата, настроеност на духа, тип реакция
    спрямо собствената влюбеност стихотворението е в характерен
    „разговор" с „Две хубави очи", „Пръстен с опал", „Вълшебница".
    За аза в творбата ,,любов" е името на позитивното начало в същес-
    твуването, тя е „наместник" на небесното в света на човеците. За
    говорещия в стиховете другият - въплъщение на чистотата и доб-
    рото, прегръдката, която слива с него, са шанс за спасение, за из-
    ход от болката, себеразрухата и невярата. Любовта в създаваната
    от думите реалност в края на краищата отключва демиургичната
    мощ на индивида - доколкото го вдъхновява да създава, да вдигне
    отново света из нищото, за да го дари на своята обич. В контекста
    на, общо взето, смрачената като усет за битието зряла Яворова ли-
    рика „Ще бъдеш в бяло" изговаря усилието на аза да превъзмогне
    задълбочаващата се резигнация, да открие път, извеждащ при деня
    и светлината.

    (3.) В произведението съжителстват две образни типологии -
    именно срещата между тях, взаимооглеждането им поражда смис-
    лите на поетическия текст.

    (а) „През" лирическите редове може да се реконструира бити-
    ето на аза, каквото е преди срещата с любовта. Ако гази среща, поз-
    наването на обичта е особеното пастояще-бъдеще на човека от про-
    изведението (граматическото време, в което текат стиховете, ги ре-
    шава като споделящи копнежа, мечтата, сбъднала се, но и все още
    с предстоящо осъществяване), миналото му (като мисловно чувст-
    вена нагласа) всъщност е негативът, обратното, другото на днешно-
    то. В „онова" времепространство, „там" и „тогава" говорещият в
    творбата очевидно е възприемал света като „прогнил от зло" (Аз
    мисля днес: света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина), под-
    лагал е на съмнение всичко, пребивавал е в невярата и мъчителна-
    та тревожност {И ето усъмних се най-подир/ в невярата тревожна, ис-
    кам мир). Негова характерна екзистенциална територия са били
    среднощните тъмнини, мракът, в който духът се лута без посока
    (Веднъж ли съм се спъвал в съсипии,/ залутан из среднощни тъмнини?)',
    индивидът е съществувал като сред руини, откривайки навсякъде
    разрухата, белезите на тлена, деградацията и смъртта.

    (б) Но всичко това е отместено, отменено от една поява - мо-
    же би по-скоро от появата на любовта като почти мистично прежи-
    вяване, като откровение, отколкото от появата на жената. (Между
    другото никъде в текста обичаното, съзерцавалото присъствие в бя-
    ло не е представено в граматически женски род - небесното, духов-
    но нематериалоното в това присъствие са толкова подчертани, че
    „знаците на пола" са силно приглушени в портрета на спасяващата).
    „Тя" е изцяло ангелически образ (Ще бъдеш в бяло - с вейка от масли-
    на/и като ангел в бяло облекло...), изтъкана е от лъчи, от светлина (И
    с вяра ще разкрия аз прегръдки,/ загледан в две залюбени очи./ И тих ще
    пия техните лъчи -/ще пия светлина, лечебни глътки). Ако нещо от тя-
    лото й се мярва в зрението на текста, то е максимално одухотворе-
    ното, максимално дееротизираното (... две залюбени очи). Към ангела
    в бяло азът в произведението се обръща не с плътско желание, а с
    вяра - религиозният тип преживяване характеризира срещата на чо-
    века от творбата с другото, с изключителното в любовта.

    (в) В не едно Яворово стихотворение световете на мъжа и на
    жената са абсолютно различни, с несъвместими, контрастни (като

    черното и бялото, като студените небеса и прашната земя) природи
    — заради това докосването, сливането им в едно е тълкувано като
    невъзможност. Във визираните произведения „тя" е низменното,
    пленът на материята, тялото без душа и стремежи, а „той" въпльща-
    ва порива по висоти, способността за полет, жаждите на вечно тър-
    сещия дух. Текст като „Ще бъдеш в бяло" е в особена позиция спря-
    мо припомнената група Яворови творби (става дума за „Не си ви-
    новна ти", „Затмение", „Чудовище", ,,Проклятие").

    От една страна, стихотворението се подчинява на трайната
    постова нагласа „мъжкото" и „женското" да се мислят като принад-
    лежащи на различни, „реципрочни" едни спрямо друг светове — кон-
    трастният принцип за представяне на лирическите персонажи в
    творбата е отново функционализиран. Но съдържателността на две-
    те специфични роли е сменена (друга е на фона на онази, приписва-
    на на „неговото" и „нейното" от по-горе изредените произведения).
    Чернотата, мракът, безизходицата са „неговото" обиталище, „тя"
    (или „то", или „детето") е ангел - пратеник на рая, на небесата, и
    обитава светлината, „тя" (или „то", или „детето") е самата надежда.

    Срещата с „нея" се оказва възможна - въпреки че е от вселе-
    на, „обратна" спрямо дадената на мъжа. Срещата с „нея" (действи-
    телна или поне толкова силно желана, че започва да се въплъщава
    в реалност, предстояща, сънувана или сбъдваща се) променя гене-
    рално битието на човека в текста. Скептикът, съмняващият се се
    усъмнява в самото съмнение; невярващият пожелава вярата, живе-
    ещият в тъмнина е готов да види съществуващото „при ярък ден".
    Боязънта пред ужаса на битието, боязънта пред гледките на един
    свършен, мъртъв свят е надмогната: И нека съсипии се той окаже!/
    (Веднъж ли съм се спъвал в съсипии,/ залутан из среднощни тъмнини?)/
    Аз бих намерил и тогава даже/ обломки, от които да създам/ нов свят
    за двама ни, и свят, и храм.

    Мъжът в текста, вече виждащ себе си като единия от „двама
    ни", е способен да сътвори - из руините на изгубеното - нова вселе-
    на в името на любовта си. Тя събужда в него творческа мощ и воля
    за живот, усет за самия себе си като за можещ и могъщ. Последният
    стих на творбата позволява на мисълта да обгледа омонимията меж-
    ду съществителното „свят" и прилагателното „свят", да се поколебае
    дали поетът е изписвал на два пъти само едната дума, или е въвлякъл
    в стиха и двете. Така или иначе припомнената семантическа двойст-
    веност на „свят" всъщност припомня етимологически общото между
    „свят" — „светлина" - „свят(ост)". Точно тази асоциативна серия,
    разгръщаща се с напредването на текста към финала му, кулминира
    в последната дума, която затваря произведението. „Храм" като по-
    нятие и набор от конотации побира в себе си и крайно синтетично
    изразява преживяването на аза от творбата - то е отворено към мо-
    литвеното притихване, към религиозния в природата си възторг пред
    чудото на възкресението, което обичта е предизвикала.

    (4.) „Ще бъдеш в бяло" (стихотворение физиономично за
    Яворовата интимна лирика) представя срещата между човека и
    обичта, между човека и собствената му влюбеност. Тази среща е
    способна да помири индивида с него самия и със света, да извика
    невярващия, нощния, скептика във вярата, светлината и уповани-
    ето. Понякога възприемащ интериорното си пространство като те-
    ритория на нестихваща битка между доброто и злото, азът в тези
    стихове вижда в любовта небесен пратеник, носещ мир на изтерза-
    ния дух, обещаващ тишина на уморения от ураганите вътре в себе
    си индивид. Жаждата за спасение, потребността от надежда, че то е
    постижимо — универсални човешки преживявания, диктуващи думи
    през всички времена и във всички земи, - говорят и в Яворовата
    творба „Ще бъдеш в бяло".

  3. #3
    суперр мерси много

  4. #4
    bad
    Guest

    план върху "Ще бъдеш в бяло"

    планнн

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си