Всичко за художествен текст?

[2SHAE]

Госпожата ми по Български език ми каза да науча за утре всичко за художествения текст да говоря поне 10 минути без да спра цел,предназначение и такива може ли някой да ми помогне със някаква информация?

[TEARS]

СТИЛИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ

1. Художественият текст като специфична форма на отражение на действителността. Отразява я в художествени образи, но без да е нейно точно отражение. Заема нейния модел и го населява с образи и картини, родени във въображението на твореца. Т.е. по своята природа той е фикционален. Художествената реалност, която е модел-обобщение на действителността, е сътворена чрез словото. Всяка дума, всяка граматична форма и синтактична конструкция е елемент от стройна, добре организирана система и изпълнява особена функция. За да се разгадае магията на словото, за да се достигне до дълбочината на мисълта, е необходимо да се разчете и художествената функция на езиковите елементи, защото основната функция на художествената реч е образността, а в художествения образ се пречупват основните теми и лайтмотиви, човешките характери, мотивировка за постъпки и събития с емоционално и оценъчно отношение към тях, философските и естетическите идеи. Т.е. художествената идея намира своята форма в художествения образ, а той от своя страна определя стилистическата функция на езиковите средства в конкретния контекст.

2. Структурни особености на текста, чрез които се постига образността на художествената реч.

2.1. идиоматичност на текста. Идиом – устойчиво словосъчетание, чието значение не съвпада със значението на думите, които го изграждат. Т.е. значението на цялостния текст в никакъв случай не може да се приведе към значението на отделните думи в обичайната им употреба. Художественият текст има значение, което се формира от тясно сцепление на всичките му езикови елементи. Т.е. той трябва да се разглежда като едно цяло.

2.2. актуализация на езиковия факт – създаване на такъв контекст, в който езиковото средство придобива ново значение, което не притежава вън от този контекст. В художествения контекст действа принципът на изненадата, думите се свързват с необичайна, неочаквана употреба.

NB: Стилистичният анализ е неотделима част от идейно-естетическия анализ, затова се търси единството на идея, художествен образ и поетично слово.

[TEARS]

7.Изучаване на художествен текст в началното у-ще
Изучаването на приказка най – много присъства.
Приказката:всеки текст има следните компоненти:
- проблемно-тематично съдържание:то включва тема/онова,за което се разказва ,тя бива често нравствена,битова/и идея - /идеята е даден проблем,в приказката това е поуката/Следва структурата на текста:сюжет/какво и къде/,композиция,фабула;следва завръзката/конфликта/,след което доброто тръгва дас е бори за своята правда,но минава през пеипети,които обикновено са три и са нарастващи.Два начина е действието на главния герой –хитрост и сила,за да премине тези перипети/жените обикновенно действат с хитрост/,стига се до кулминацията и развръзката – доброто побеждава злотои задължително краят е щастлив.Нота бене – всяка приказка е организирана от хаос към хармония/прекрасното- красиво и добро,х-х/Следва образната система може да има освен главни но и второстепенни образи.Героите на приказката са обиновено тапизирани и идеализирани.Има три начина за изграждане на образа:типизация,индивидуа лизация и идеализация.Характеризира� �е,героите-черни,бели;добри-лоши.Следват художествено изразни средства – епитети,сравнения,метафори ,повторения,олицетворение. Следва език и стил а автора.Сюжетът на приказката е твърде различен от този на разказа.Прието е за сюжетна единица дас е смята мотивът.Централният мотив е ядро на приказката,около което се изграждат останалите мотиви.Композицията на приказката се отличава също от тази на разказа – при нея отчетливо се появява т. Нар. сюжетно – композиционна рамка.Тази рамка има специфично начало и край ,което в разказа го няма – това са едни от формалните белези,по които приказката се различава от разказа.Устойчиви изрази – имало едно време;завършек/щастлив край/ - три дни яли ,пили и се веселили.Др характерна особеност на композицията е диалогът,който много често се изгражда на сновата на живата реч особено в битовите приказки ,също и приказките за животни.Диалогът носи хуора,иронията,остроумието ,находчовостта.Др. композиционна особеност е повторението.За композицията още е характерна бинарната опозиция.Тематично разнообразие на приказките/видове приказки/:вълшебни,за животни и битови.Според автора :народни,авторизирани и авторови.
Съдържание на работата на приказка в началнот у-ще:Когато се преценява каква да бъде целта икакво да бъде съдържанието на анализа на дад. Лит. Творба е необходимо да сеотчита,че худ. прозведение е много пластово и в него се включват познания за реалната действителност,съответно пресъздадена по худ. път в произведението,познания за ав. На творбата и познания за самото произведение като словесно изкуство.Анализът на приказката е изграден в/у компонентите на съдържаниетона ф-мата,чиито ел-ти са темата,идеята,сюжетът,комп� �зицията и езикът.Също така работата над приказката в клас се подчинява нан лит. Естетическа насоченост на обучението по четене и на прикзката се гледа като на произвдение на изкуството и до сега с него се забравя да бъдат изведени и анализирани естетичните категории.След първия прочит,който е прочит за съпреживяане,оставяме учениците 1 сел. Мълчание,защото и самото мълчание говори.Ако ни останат 10 мин. В края на часа,може да вземем др. произведения от дад. тема.Извънкласното четене се прави веднъж месечно и там допълваме.Отчитайки интересите на учениците в началните класове,а именно преди всичко интереса към сюжетно – събитийната страна на творбата,учителят съобразява методическия си подход с тази закономерност на читателските интереси и потребности.Така,че анализът тръгва от сюжета и свършва с извличане на идеята на приказката.Първите въпроси,които се задават са какво прави героят и къде се развива действието.По време на анализа на приказката в клас,учителят извършва наблюдения с учениците над развитието а действието,като се обособят сравнително завършените логичеки цялости на сюжета или т.нар епизоди,представляващи идейно-емоционални акценти в цялостната тъкан на творбата.
Важно!!!Деленето на части на приказката трябва да бъде внимателно обмислено и то трябва да се осъществи тогава,когато имаме ясно откроени идейно-емоционални епизоди.За лирическото произведение работата е в/у куплети,но не трябва това да ства само,когато стихотворението е благодатно.Успоредно с проследяването на развитието на действието и условното обособяване на епизодите в приказката се извършваи и наблюдения над образите на героите,а именно над техните постъпки,като се изясняват и мотивите за тяхното поведение и взаимоотношенията им.Задаваме въпросите как и защо и правим едно обобщение,т.е. винаги извличаме въз основа на действията постъпките и взаимоотношенията положителни качества и недостатъците на героите.На черната дъска записваме ‘’+’’ и ‘’-‘’ .Разкриване на художествената функция на езика,което предполага извършване на наблюдения над изобразителните средства,чрез които са изградени художествените образи.Самоцелното наблюдения на езиковите средства и похвати,откъснати от контекста на творбата,както често се случва в училищната практика не води до пълноценно възприемане на идейно-емоционалното съдържание на приказката.От многообразието на худож. средства и похвати учителят насочва вниманието на малките ученици най – вече към епитета,олицетворението,ме тафората и сравнението,като не се изяснява теоретичната същност на тези понятия,а въз основа на практически наблюдения над худ. текст децата разбират ,че епитетитеса обикновено прилагателни имена,но да да им кажем,че ен винаги е така.Необходимо е учителят да насочи вниманието на учениците към жанровите особености на приказката т.е. езика и стила като цяло.Естествено не се изясняват в дълбочина особеностите на приказката като жанр,а отново на практическа основа.
ВАЖНО!!!Моделът на анализа тръгва от сюжетно – фабулното развитие,осн. въпроси са какво и къде имаме обикновено двама герои разкриваме качествата и недостатъците им възоснова на сюжета,на действията и постъпките им и раотим върху образите на героите,като наблюдаваме различни худ. изразни средства.И на края извличаме поуката,това става най добре чрез пословици и поговорки.Да не забравим при анализа и работата с илюстрацията кой момент е нарисувал художника,ако вие бяхтехудожници,кой момент щяхте да нарисувате,направете го с думи.а за домашно им даваме рисунка.И на края изразително четене от втрои срок на втрои клас и нататък.Най – добър момент е четнето по роли и верижното четене,а при анализа- подборното четене.
Методически похвати.Пътища и форми на работа над приказката в нач. класове:Беседата като форма на работа за организация на худ. произведение в нач. класове намира широко приложение.При изучаването на приказката чрез беседата учителят насочва вниманието на учениците към един или др. компонент на съдържанието или формата на приказката също така подтиква учениците към изказване на соб. Мнение и преценка на прочетеното.Понякога разточителното беседване по време на работа в/у приказката води до нарушаване на читателското възприемане и на итателския интерес у децата.Има 2 вида беседи:традиционна,евристи чна – за задаване на учениците проблемни въпроси,които да ги карат да мисялт и да дават индивидуални,лични,оригина лни ,различни отговори чрез въпроса ЗАЩО.На поставения въпросучениците първо отговарят правейки изводи,обобщения или изискват различни съждения,а след това подкрепят разсъжденията си с прочитане на откъси от текста,но не е задължително след всеки въпрос да има подробно четне.В беседата тр. Да имаме ключови въпроси и винаги да се вслушаме в отговора на ученицте.Въпросите може да си ги закачим с кламер към текста от който четем ,за да сме освободени – около 10 въпроса.След беседата следва подробно четене.След преразказът по врме на часа – еин или вда,озалгалвяваме ги и караме ученик да преразкаже дад. момент.Втори вариант – накрая на часа или след като сме извели поуката,преди израз. Четене може да се направи цялостен преразказ на приказката.Др. момент е даването на преразказ за домашно както и израз. Четене.изразителното четне е подва начина – по роли и верижно.Др похват е драматизацията ан приказката с разл. Форми – театър на сенките,театър на маса,най често имаме дараматизация по роли.Да носим касетофон и да пускаме музика,дори и в междучасията.
Разказ:х-р особеност на епическото изображение.Разказът е малък по обем епически вид.В него се разкрива случка или епизод от живота на лит. Герой.Действието в разказа се развива в непродължително време.В разказа участват ограничен брой персонажи,защото са ограничени възможностите за включване на повече герои в малката интрига.Лит. герой не се характеризира с мн. черти ,не се изменя в хода на действието.

[TEARS]

http://bglog.net/ClientFiles/ed714fd...1%81%D1%82.ppt

[2SHAE]

Благодаря

[2SHAE]

Незнам дали на някой му пука ама все пак да се похваля,че изкарах 5-ца

[hisy]

Незнам дали на някой му пука ама все пак да се похваля,че изкарах 5-ца

браво...а ти 4-ти клас ли си .. че до колкото помня за художествен текст се учи в 4-ти клас

[2SHAE]

Хаха не 10-ти съм