why and why

[valdesbg]

За да не кажеш че ти разказвам приказки. Ето конкретни неща от твоето писание:

Защо?
последните няколко години много я харесвах и реших да и го споделя,

Харесваш един човек Х години и си мълчиш? От тук работата е тръгнала на зле. Отделно ако си казал че си я харесвал няколко години....Работата съвсем е загрубяла.

обаче тя нямаше чувства към мен или някак си странно ме отблъсна от себе си или просто не искаше да бъде близка с мен...

Повече от нормално - и аз да съм и аз ще те отблъсна. Никой не иска страхливец и смотльо до себе си.

тези чувства бяха по-силни от мен и неможех да ги задържа в себе си за това и казах още веднъж.

Ужас..двойно самоубийство. Отделно че се самонавиваш.

След това се правех, че нищо не е станало и отново успях да се сближа с нея... Докато след 7-8 месеца отново бях на ръба, един миг на слобост, в който се чувствах добре но ми липсваше едно нещо това беше тя, аз отново и споделих как се чувствам...

Продължаваш със самонавиването и илюзорните представи и надежди. Самоубиваш се втори път, още по брутално.

После нещата станах още по-сложни и още по-объркани. Накрая така се получи, че аз едвам я гледах в очите от срам, а тя някак си не искаше да ме вижда или така ми се струваше...

Естствена реакция. Самочувствието ти е паднало толкова ниско че е можело да мине под килима и още място да остане. А тя е била мека с теб, щото е можела да те напарви сам да си говориш. И вярвай тогава щеше да искаш да не я познаваш.

Всички ми казвата проблема не е в теб, че нищо не сам изгубил и че
единствено тя е изгубила, но аз все още не вярвам в това, защото все още имам много силни чувства към нея, които понякога изглеждат доста странни и глупави признавам си...

Точно в теб е проблема. Момичето с нищо не е виновно че ти си заврял увереността и самочувствието в задника и се държиш по зле и от мамино детенце. Отделно че нищо не губи, защото ти нищо не и предлагаш като възможности и качества. И продължаваш да се самонавиваш.

Ми как да ви кажа, общо взето преди бях готов живота си да дам за нея и сега донякъде е така,
а тя и "Здрасти" не ми казва, и всички ми повтарят откажи се, защо си го причиняваш и такива, че не си заслужава... незнам и аз като се запитам "Дали си заслужава?" преди отговора беше "да" но сега май отива към по-скоро "не" и сега нещата се объркаха още повече и направо понякога просто не искам да я виждам писна ми да я виждам навсякъде където отида....

Да си дадеш живота на човек който открито ти заявява че не иска да има нищо общо с теб и не те смята за нещо повече от изтривалката пред тях е повече от смешно. Причините ги казах по горе.

А постоянно тя ми е в главата... незнам и аз това любов ли е обсебване ли е какво е .... незнам..... просто и желая да намери своето щастие , то се е видяло, че няма да е с мен ...

Продължаваш с гадото излюзорно самонавиване. Човеко от коя планета си?

Честно казано незнам и аз, но напоследък около година и повече всеки ден това ми е в главата излиза за малко и пак се връща някак си ми писна вече незнам как да се отърся от тея мисли, а когато съм друго момиче почвам да я сравнявам с нея...

Извади си вярата и себеуважението от където си си ги заврял, поотупай се и изплувай. В момента си не на дъното ами не знам някъде под него даже...

общо взето си е прецаквация от всякъде... Въпроса е има ли лекарство за тоя проблем

Има. Социализация, практика общувай с много хора и се ошлайфай. Промени си принципите и започни да се уважаваш. Чак след това искай уважение от другите.