В петък си заминах за село. Върнах се събота вечерта. Приятеля ми работи като готвач и в петък и събота и днес беше на работа от 16 часа. Вчера цял ден нищо не е правил, стоял си е у тях, но не успяхме да се видим, защото се прибрах късно. Днес почти цял ден имахме на разположение да го прекараме заедно чак до 4 часа, но той взе да ми се обяснява, че сутринта трябвало някаква кола да оправят с някакъв приятел а после към 1-2 трябвало да ходи да оправя някакъв компютър на друг приятел и аз му казах - "Ти цяла събота кво прави, че не си свърши работата, а реши аз като си дойда да я правиш" и той взе да ми се обяснява пак... Писна ми вече. Ще кажете, че има цяла пролетна ваканция да се вижаме, защото и той ще работи само до 31ви март, но след това си отива в София при баба си за седмица и няма да можем да се виждаме. Заминава в сряда и като сложим че е на работа и аз на даскало и отиде... Липсва ми и искам да прекарвам с него повече време, но той не прави нищо по въпроса. Преди малко ми се обади и ми вика "Защо не каза че няма да имаш работа сутринта, щях да те взема с мен... " Направо умирам да кисна и да го чакам да оправят колата без да ми се обръща и грам внимание и само да скучая.. Сега отивал да оправя този компютър, а не можа да свъши всички тези неща вчера, докато аз бях на село.Не! И преди малко му писах смс - Не искам да те виждам и да те чувам повече, защото ми омръзнаха постъпките ти" ( него мислех естествено, но когато ме ядоса говоря глупости) Звъня ми 2 пъти и му затварях.. Дайте ми съвет какво да правя.. Плаче ми се в момента. Супер гадно ми е