Снощи нещо не ме хвана сънят и в присъница го измислих това...
Там е работата, че като заспах всичко ми изчезна от главата и тази сутрин трябваше наново да го мисля Е не се получи същото, но горе-долу става.


Веселко молива тук подксача,
буквите реди
и излива си "душата",
а листи шумолят във тишината
сякаш вятър духа вън в гората.
Веселко молива тук подксача,
а графита счупи се, и падна на земята...
както чупят се дървета и остават в самотата.
И ето тук самотен, и той остана,
но не бе в забрава...
Във мига във който падна
мъничка ръчичка, се наведе и го грабна.
Веселко молива, отново се надигна,
както от земята, надигат се и семената.
Продължи за живота си да пише
и неуморно, стихове до края, мъчеше се да изпише.
На края на листа голям
за изненада, молива остана изигран...
Гумичка грижливо беше го изтрила,
и пред него, игриво тя се беше появила.
Молива легна на бюрото изморен,
сякаш беше някак вцепенен...
Мислейки си за това, колко много си игра,
като беше в тази, малката ръка...