10-те мисли, които бръмчат в главата на “Homo Comentaricus”

1. Всячески да се постави под съмнение личността на автора на темата, неговата компетентност, грамотност, жизнен опит, сексуалена удовлетвореност и удачността на неговото присъствие в изданието

2. Да се издирят скритите мотиви за написване/превеждане на текста. Ако братът на издателя е строител, значи статията подпира пазара на имоти. Ако в нея се предрича срив, значи е умишлена спекулация, целяща да предизвика паническа продажба и изкупуване на занижена цена

3. Задължително да се издири паралел САЩ-Русия и Демокрация-Комунизъм и да се анализира историко-политически. Ако иде реч за проблемите на Ford и GM, спокойно могат да се изтъкнат авиокосмическите успехи на СССР

4. Да се отговори на коментиращия по-горе - “Абе Руски продажник, ходи си в Сибир да ловиш риба на дупки в леда. 50 години се мъчихте и не успяхте една кола да направите”

5. Да се отчете влиянието на Иван Костов върху проблематиката на статията. Например: “Ако Костов не беше приватизирал разсадника за фиданки в Разград, ботаническото разнообразие на Амазонка нямаше…”

6. Да се открият стари приятели “Абе futbolista, педерас нещастен, аз тебе те знам още от форумите на Дир-а, същия тъпaк си си”

7.Да се изпъкне с една от двете поговорки “Всеки народ заслужава съдбата си” или “Бедният е беден, защото е тъп”

8. Да се плесне патриотично стихотворение, текст на песен или въздълъг текст, нямащ отношение към конкретната статия

9. Чрез коментар да се огласи техническата невъзможност за публикуване на коментари. Да се тресне скандал относно цензурата и да се обвини модератора, че е затрил нещо, още преди то да бъде публикувано. /Понякога се се среща във вариант “Мръсни свине от КГБ, излезте ми веднага от компютъра”
10. Да се пубикува малка обява “Продавам дакел”