Хвани ме, за гърлото ми ме хвани!
Знам, че теглиш ми душата вече…
ухажваш ме и галиш ме с коси
и душата от ръкава ми към теб потече.

Хвани ми гърлото и просто го извий!
Знам, с памук внимателно си служиш…
Не ме драскай с ножа, ами го забий!
Вече знам и няма нужда да ме лъжеш.

Съсипа всичко в мен, което не харесваш,
а каквото пожела за себе си си взе.
Но с усмивка ти съобщавам,
Съсири се, докато се радваш на успеха си,
това, което чакаше да потече.