От известно време посещавам форума,чета темите,които пускате.
Всеки споделя за своето разочарование в живота...по-рядко споделяте за щастливите мигове...
Никога не съм предполагала,че ще дойде и моя ред да си "изплача" болката...
Историята е следната...От две години сме с приятеля ми,имаше не една и две пречки по пътя ни и не
винаги е бил посипан с рози,важното беше,че се обичахме до безсъзнание,че винаги сме се справяли с
трудностите.Две години живяхме в различни държави-аз тук,той в Испания...Периода в който се виждахме варираше
в рамките на месец(зимата) и 2 месеца(лятото).През останалото време корерспондирахме,поддържа ме връзката
си по скайп,по телефона...тези,които са преминавали през подобна връзка от разтояние,знаят какво е
мъчението,когато имаш нужда от прегръдка,а да си сам...Не искам да ви разказвам колко ми е било тежко от това и т.н.
всичко си е струвало,защото заради тези месеци на самота,са идвали онези слънчеви два месеца,в които сме били
щастливи-един до друг...Не съжалявам за нищо,не съжалявам,че толкова дълго го чаках...съжалявам единствено,че може би
не успях да опазя тази връзка.
Той си е в Бг.Пет месеца живеем заедно,а вече не е същия.Коренно различен човек.Вкъщи един нацупен и
апатичен човек,навън с прители лъчезарен и безгрижен...Държи се студено с мен,скандалите и разправиите за незначителни
неща са
част от ежедневието ни.Не сме се лишили от свобода,всеки има своите задължения.В момента и двамата не работим,възможно
е и този фактор да оказва влияние.
Не спирам да търся причината в себе си,защото той за всичко обвинява мен,че аз внасям негативната енергия във връзката ни,
но моето негативно влияние е породено от негова постъпка или реплика.
Когато и да се опитвам да поговорим,той мълчи,казва ми само,че ме обича и иска да е с мен,същевременно скандалите и
напрежението във връзката ни продължават...
За него приятелите са всичко и той ги поставя преди връзката ни,дори да го отрича.Аз не искам да се отдалечаваме от тях
за нищо на света,но се дразня от факта,че той не успява да разграничава нещата м/у мен и тях.
Преди два дни,когато за пореден път ме постави някаде из "долните етажи" и предпочете компанията на приятелите,аз си
събрах багажа и си дйдох вкъщи.
Говорих толкова импулсивно,казах му такива силни и прощални думи,помолих го вече да не ме търси,да срещне човека с който
да е истински щастлив,
защото явно аз не съм била този човек...Да му даде това,което не е дал на мен и да не се променя...за нищо на света да
не се променя,защото аз станах жертва на тази промяна...
На промяната,която той преживя...от човека,който плачеше и страдаше за мен,когато беше далече...който не заспиваше от
страх да не би да не ме загуби....с който правехме планове за съвместно бъдеще
...в човека,който твърди,че не се страхува от нищо,и за който аз вече не съм онази голяма и истинска любов!