Радвам се,че темата започва със смислен и зряло изказан коментар,от опит.Надявам се да не се напълни с поредните безсмислени и отегчителни коментари...Благодаря за съвета,но проблема е там,че аз не искам ,ме че не мога,а аз не искам да търся щастието си никъде другаде!Пред него показвам смелост и самоувереност,а същевременно съм като страхливо дете,което брои минутите от остатъка на деня ,което поглежда през 5 минути телефона...а той все мълчи...Сама не се понасям,винаги съм била силна и съм гледала отгоре в/у нещата,а сега сякаш съм легнала и се предавам,сама не се понасям!!!