И аз съм преживявала такива неща.За всичко аз бях виновната,кривата,дразнеща та,а в прочем той е лошия,защото той нямаше смелоста да си го признае и му беше по лесно да ме обвини.За щастие вече не съм с него от почти година.Той мн пъти ми се извиняваше и ме питаше кво ми е искаше даже пак да сме заедно,но вече беше късно.Беше ми болно,и не вярвах да го преживея,но ето че вече почти съм го забравила макар че сега съм с друг.Може и да сме разделени,но все още си потдържаме връзка,но само по скайп.И ние правихме твърде големи планове за бъдещето ни,но всичко се провали...затова вече когато съм с друг не искам да правя излишни планове,защото знам кво е ако случайно се стигне до раздяла,и не искам пак да страдам както миналия път.Затова карай си живота както си знаеш,и любовта и щастието сами ще те намерят.Ще видиш че ще си така по-щастлива.А може би изчакай той да те потърси и тогава говори серизоно с него за вас,а той ако наистина ти вярва и те обича толкова колкото ти казва значи ще си признае защо се държи така студено с теб и може би пак ще сте заедно щастливи и без да се карате.Иначе ако той не те потърси и ти не го търси,остави го да видиш колко държи на теб.Успех!