Цитирай Първоначално написано от cherubic
А той как се отнесе към думите ти? Забеляза ли болката изписна върху лицето ти докато ги изказваше и се чудеше как да намериш точните, за да разбере, че не искаш да те забравя, но да проумее, че го желаеш повече от всичко, а той не го забелязва? Успя ли да го накараш да се почувства виновен заради, това че пъти подред те е оставял сама в размисли какво да му кажеш, когато той се прибере след като се е разделил с компанията си? Видя ли го как се изгаря отвътре заради, това което ти е сторил?
Мисля, че ти е показал какво е да ти разбият сърцето, но не заради изневяра, друго момиче или закачка, а защото не си на първо място в живота му, в сърцето му....
А дори и да си не може да ти го покаже или поне не знае как ... Ако можеш да ми отговориш на по-горните въпроси ще съм ти благодарна, защото ще разбереш какво е изпитал, когато си изрекла, дори и към него, жестоките си думи... Да бъдеш сама на себе си благодарна, че може би, си го оставила с дупка в душата, чакаща да бъде запълнена...
Съжалявам, че трябваше да написвам всичко това толкова поетично, ако мога така да се изкажа, но наистина ме заболя от спомена, който се отвори в сърцето ми..!

Той е адски горд човек...когато започнахме да говорим(караме) той мълчеше,по-късно започна да ми говори с ирония,от сорта на:"Какво искаш да чуеш,че искам да съм с теб до края на дните си,да искам,айде връщаме ли багажа вкъщи..."Аз му говорех сериозни и смислени неща,той нервничеше и ми повтаряше да му казвам къде да кара,че не издържал на едно място...Когато ме докара до вкъщи и аз свалих багажа си,стоеше в колата неподвижно и прочетох недоволството му,в интерес на истината не видях какво имаше там,дали болка и страх от загубата ми..или просто едно недоволство,заради изразходените нерви...Много пъти ме пита дали съм сигурна за тази крачка и аз неуверено отговарях:"Да..."