Здравей!Аз съм в подобна ситуация и знам колко е трудно.Преди малко повече от седмица се разделих с човека с който бях 6 месеца..твърде много бях вложила в тази връзка..рискувах себе си.. бях му дала всичките си чувства..зарязах приятелите си за да съм постоянно с него..мечтаех за бъдещето ни заедно.И ето,че в един момент нещо се пречупи,той охладня..вече усещах безразличието му.Дори понякога когато бях с него имах чувство че не ме забелязваше,сякаш ме смяташе за даденост!Някои преди мен беше написал "когато той е засегнат светът е на прага да свърши, а когато той се е отнесъл зле с мен- голяма работа" .. така беше и при мен.Неможах да издържа и му казах,че искам да скъсаме защото се държи ужасно,а тои отговори само ,че съжалява ако ме е наранил или обидил .. нищо повече .. мина седмица нито ме търси.. нито ми звъни.Страшно много съм свикнала с него и всичко ми напомня за него,но няма да стигна до такова ниво че да му се обадя аз.. Искам да съм силна и мисля,че това е правилния начин,та нали животът е най-добрия учител.Смятам че това са изпитания пратени от господ за да ни направят достатъчно силни.. все пак не е единсвен!
Помисли хубаво за връзката ви и не се обвинявай за нищо,ще разбереш че не всичко е било "розово" .. за съжаление в такива моменти човек си спомня само хубавите моменти и затова е толкова трудно Надявам се съм помогнала,така или иначе и на мен ми става по лесно като споделя!