Искрено ви благодаря за съветите!Одеве се чухме по телефона,държеше се гордо и самоуверено...защото аз се пречупих и го потърсих,а стисках зъби да не го правя...страхът надделя,страхът от тази загуба.Често пъти,както и този действам импулсивно.За което сега съжалявам!Общ приятел ми каза,че снощи са купонясвали в една дискотека,в която му се моля от сума време да ме заведе...а аз в същото време съм стискала очи,за да заспя и да не мисля...за дупката,в която съм...Събудих го...нервничеше през цялото време...съответно и аз се изнервих!Питах го дали ще дойде да се видим,а той ми отговори:"Няма да ме правиш на шматка,карай ме,ела ме вземи".При което аз му отговорих,че аз се чувствам по-голяма шматка,заради действията му...Каза да съм била помислила преди да сложа края...около 4-5 пъти,като неразбрано дете го молих да дойде,а той отвърна:"Утре,като се наспя,ще дойда".Винаги е бил директен и често пъти незнае как да се изразява,как да започне разговор,но държанието му беше повече от отвратително!Казах му също,че ако всичко се е изчерпало няма смисъл да продължаваме,просто да ми каже...отовори,че ме обича и иска да е с мен,да не задавам глупави въпроси.Утре ще го чакам,дано този път успее да завърже смислен разговор и да ми каже много повече от "да,не и незнам"!