Не видях мъжко мнение в тази тема ... Може би хората ги е страх, защото като гледам главно плюете нашият пол.
Аз като човек в подобна връзка имам свое мнение, което не видях някой да сподели.Всички се нахвърлиха върху държанието на приятелят ти, което е логично.И вината сигурно е в него, но причината тук не е изяснена.Аз ще се опитам да направя точно това.
Аз съм в сериозна връзка от година и 18 дена.
На 20 години съм, а приятелката ми на 18, но това не е толкова важно.
Връзката ни започна когато бях 12 клас, и то точно в краят ...
Възможно най-отвратителният вариант, понеже тя е по-малка, а аз кандидатствам и вероятността да се разделим е голяма.Така и стана, приеха ме във Великотърновският университет и сме разделени от няколко месеца.
Да, виждаме се често.Аз се прибирам поне веднъж в месеца при нея, а и тя идва и има разлика в моето и твоето положение, но знам как се чувстваш.Приятелката ми също би те разбрала.
Кофти ситуация, дори за хора, които са много влюбени един в друг.
Всичко това го казвам, само за да стане ясно, че знам за какво говоря.
Но да се върнем на въпроса ...
В изповедта ти, не става ясно колко време сте ходели преди да се разделите и дали въобще е имало такъв период.Имам в предвид, да ви раздели разстоянието.
За някои може да не е важно, но точно тук се крие проблема.
Аз, за щастие, имах време в което да видя какво е да сме заедно.Не само в един и същи град, а в една къща дето се вика.
Лятото преди да замина, прекарвахме доста време у нас или у тях.Напълно сами, в продължение на дни.И се чувствахме прекрасно заедно.Колкото по-дълго бяхме неразделни, толкова по-добре ни се отразяваше.
След като дойдох в Търново, тя започна да идва при мен и отново живеехме заедно за малки периоди от време.Отново, беше невероятно удоволствие и двамата вече бяхме напълно наясно, че можем да съжителстваме под един покрив и да нямаме проблеми.
Някои биха поспорили, защото едно е няколко месеца заедно на едно място, друго е по 1-2 седмици и после с дълга пауза, но аз за себе си знам, че няма да има разлика.
Та, относно ситуацията на авторката на темата ...
Както виждаш, имам представа какво ви е било разделени.Но явно не сте знаели какво е да живеете заедно.
Колкото е трудно да се поддържа връзка от разстояние, толкова по-голямо е и удоволствието когато се съберете за някакъв период от време.Но така не разбирате какво е да сте заедно.
Определено между вас има силни чувства, което е прекрасно.И ако връзката ви беше по-кратка щях да кажа, че явно не сте готови да живеете заедно, но имайки предвид ситуацията, смятам че просто не сте съвместими.
Не ми се нахвърляйте, но това е проблема.
До толкова сте свикнали да се разделяте и събирате, че когато сте постоянно заедно вече не се понасяте.Или поне единият не понася другият.Не е нужно и ти, и приятелят ти да не сте съвместими.Достатъчно е само единият да има проблем, и явно в случаят това е половинката ти.
Човекът не е виновен.Това може да се дължи на характера му, може да е в следствие на начинът по който е протичала връзката ви преди, а може и просто да не сте един за друг.
Варианти много, точен отговор няма.Или поне, не съм аз човекът, който да го даде.Но като цяло, причината е гореспоменатата.
Виждам, че го обичаш затова ще те посъветвам следното.
Продължете връзката си, но не живейте заедно.Може да се събирате за ден-два, дори седмица, но не повече.Дай му пространство.
Постепенно нещата ще се оправят.Убеден съм в това, защото за да е изтраял 2 години човека явно също те обича.
След време, може отново да опитате да живеете заедно.Ако нещата отново не потръгнат, то изхода е само един - да се разделите.
Не е казано, че ще сте вечно заедно.Би било прекрасно, нали ? Но никога не се знае.
Опитай това, което ти предлагам и сама ще видиш резултата.В крайна сметка, дори нещата да не се получат си изживяла един прекрасен романс и си била щастлива когато сте били заедно.Определено няма да има за какво да съжаляваш, даже напротив.
Съветвам те само да не се отказваш.Мъжете, колкото й да не ви се вярва, оценяваме факта, че някой се бори за нас.Аз дори искам приятелката ми да ме ревнува повече за да съм напълно убеден, че съм й важен
Пожелавам ти успех във връзката и по възможност "happy end".
Знам, че съм мъж и моето мнение не би се откроило толкова много, но повярвай ми знам за какво говоря.На гърба си съм го изпитал, а и съм ставал свидетел на подобни случки.
Извинявам се за дългият пост.Дано не съм изгубил нечие време.
Не задължавам никой да се съгласява с мен, просто лично мнение от човек с опит.