Анархизмът, погледнат чисто философски, е най-идеалната политическа философия, тъй като предлага най-много лична свобода, равенство, анти-расизъм и подкрепя мира. Проблемът е, че е невъзможно да се постигне такава утопия, тъй като пълната свобода и равенството противоречат на човешката природа. Да, ние може да не искаме собствениците на големите корпорации, които държат в ръцете си съдбата на света, да ни управляват, но докато има парична система така ще бъде. Човечеството вече не знае как да живее извън паричната система и това ни прави зависими от властващите, тъй като те държат парите. Освен това повечето хора всъщност искат да бъдат управлявани, защото така им е по-лесно - да има друг, който да се грижи за реда и развоя в държавата, те просто да си бачкат и да оцеляват в обществото. Те не са готови да поемат отговорността да живеят в общество без правителство, което да ги контролира. Пък и нека си признаем - ако няма контрол, ако няма система, трудно ще се справим, тъй като доста голям процент от хората ще се възползват от пълната лична свобода за собствени облаги, а не за общото добро. Все пак твърде голяма част от човечеството са егоисти. Освен това, тъй като е в природата на човека да търси добър водач, все някой ще се възползва от това, за да добие някаква власт, и анархията отново ще изчезне, заместена от деспотизма.