Нещо, измислено много набързо, но действащо ми по някакъв особен начин...

Последвай ме до моят свят,
необятен, пъстър и красив...
Там ще ти разкрия мисли
искрени и чисти, като утринна роса.
Там ще обрисувам обичта с ръка
върху облак, криещ се зад чудна планина...
Последвай ме до моят свят,
изящен и свободен,
притежаващ хора само с ангелска душа.
Там във този свят
обсипан с чудеса,
създаден сякаш само за игра,
мене ще намериш да стоя
върху люлка, изтъкана от тъга...
Каква тъга сега?
Питаш ме и галиш ме с ръка...
Тъга, защото всичко е лъжа.
Това, което ти описах,
мечта е просто в моята глава,
защото не съществува такава красота
в реалната, човешката душа...