Знам за този сайт от известно време и честно казано...споделянето на проблеми тук винаги ми се е струвало някак..несериозно..Ето обаче , че сега пиша и го правя не толкова, за да ви попитам, колкото просто да ви...разкажа..
Истината е, че дори не знам от къде да започна..."Бяха 3 прекрасни години" може би е най-добрия старт..нещо ми подсказва, че ще изполвам същотото и за финал...
Тя е на 18, аз също. Интересен факт е, че дори сме родени на една дата. Беше едно от първите неща, които разбрах за нея и на онази възраст от..още дори ненавършени 16 години това ми се стови наистина значимо и може би..наистина беше През тези 3 години имах възможност да опозная най-прекрасния човек..О, да , бъдете сигурни, че не преувеличавам.
Никога не сме били просто тийнейджъри..Винаги сме били различни от останалите си връстници. Бяхме точно толкова силна двойка, колкото бихме били ако се бяхме срещнали на по 30 години.
Първата мисъл, която мина през главата ми, когато за първи път се замислих, какво искам от това момиче, беше..."Боже, тя е удивителна..Не е ли по-добре да направя всичко възможно да изградим едно страхотно приятелство..Какво ще се случи ако един ден се разделим...Не искам да губя присъствието на този човек до себе си"
И така минаваха месеци...години..Време ,изпълнено с толкова красиви моменти, толкова щастие..и толкова много блестящи скандали Мда, единственото нещо, в което бяхме по-добри от това да се драчим и спорим за глупости , беше секса...
Нека не звучи така, сякаш просто намеквам за което...Нашия секс..заслужава да бъде описан в текст с не по-малка големина от този Няма по красиво изживяване от това , да кажеш с тялото си всичко онова , което не можеш с устата си...Всеки един път, колкото и невъзможно да звучи , беше по-красив от предния...
Бяхме на толкова много места, било то всеобщо признати за удивителни или просто набързо превърнати в най-красивите за нас места...
Мога да продължавам с часове да описвам вълшебството около нас..уви, заедно с него ръка за ръка винаги е вървяла и реалността...
Онази реалност, в която ние сме на по 18 години и все още не сме видели почти нищо, опитали почти нищо, разбрали почти нищо.
Онази реалност , в която ни сме на 18 и правим планове дори и от по-малки как ще заминем заедно за чужбина..и как и да го погледне човек , ще встъпим заедно в съвместен живот...........
Има ли нужда да продължавам или ти, който прочете редовете до сега ,вече знаеш какво ще прочетеш надолу...
Знаех ,че в един момент ще има уплашени...и направих всичко възможно да не съм аз един от тях, но това не се оказа достатъчно...
Опитах се да живея като всеки един тийнейджър без да позволявам това да повлиява по какъвто и да било начин на любовта...на връзката ми..И успявах...
А в това време...в това време моето момиче все още не бе видяла нищо, не бе почувствала или помислила за нещо различно от мен...
И ето ме мен, дни преди да завърша гимназия, месец преди да замина на пътуването което планувахме толкова отдавна....сам....
Сам с ясния спомен как най-красивото нещо в живота ми, най-обичания човек крещи в лицето ми как не ме иска повече, как не иска бъдещето за което бяхме мечтали до късно вечер, как всичко вече и е чуждо.
Нямам по истински отговор на въпроса "Какво се случи с теб?" от .."Целия ми свят се срути"...
И ето ме...тук ...броени дни след като това се случи, пишещ думи , които дори не съм сигурен,че си прочел или ако си-че си ги разбрал. Сам съм , изгарящ да я чуя, да я видя, знаейки че не трябва , че всичко свърши...и все пак....все още мечтаещ.
Бяха 3 прекрасни години...