Скука

Слушах музика, после реших да си подреждам музиката(което при размера на моята музика е смела постъпка)... а, момент, пощата не съм си проверил...

Мдае, 5517 непрочетени писма. Значи всичко е наред. Момент да изтрия тези на които няма да отговоря... никога... 5261 - така е по-добре. След като се оттегчих до крайна степен, що да не пиша и по темата?

В живота на всяко примерно момиче идва време в което то един вид се "окучва". Секунда да пуснем подходяща музика...

[>] Muse - Supermassive Black Hole

Та докъде бяхме стигнали... до окучването. Дам. Така бе - по едно време им писва да са това което са, решават че нещо не им достига отнякъде(без да имат реална база за сравнение...) и вземат драстични мерки. Самонавиват се. В краен резултат се окучват.

За нещастие нито започват да лаят, нито им растат зъбите - да го хванеш в начален стадии... насъбират си го невидимо и в един момент избухват от видимо нещо малко, което само по себе си едва ли е в състояние да отприщи такава сила. Ако си гледал катерицата от Ice Age - значи ме разбираш...

Целият гняв се насочва по посока най-близкият човек. Той е виновен за всичко, даже и за болката която изпитва Willy Coyote, след поредният му неуспешен опит да хване роуд рънъра. Музиката...

[>] Gorilaz - Clint Eastwood

Ако си на мястото на обекта към който е насочен гневът - обречен си. Шансовете ти минават между нула и никакви, при положение че жената отсреща се е окучила правилно. Възможно е да ти даде и "втори шанс" - може би в десетина процента от ситуациите в които съм го наблюдавал. Но по приницп не искат повече да те виждат...

Вторият шанс е нещо подвеждащо. Започваш да си виновен по подразбиране за най-малките неща. Не си се сетил да й дадеш черешките от коктейла ти. Или ако си се сетил - то по тях има малко алкохол - ето! Искаш да я напиеш и да се възползваш(или нещо също толкова абсурдно - все там...). Нейното фрапе е по-безвкусно от твоето... трябва да си ги размените. Но това го казва след като си изпил половината... След което те обвинява че тя ти дава почти недокоснато фрапе, а тя получава половин...

Недай си боже да вдигнеш плахо глава срещу това поведение - окучилата се жена не търпи възражения относно това дали си виновен... Виждал съм и двата варианта. Повечето се опитват плахо да си вдигнат главата, да възроптаят след като са траяли седмица-две-месец подобно поведение. Такива картинки не си виждал. Сюреализма на Салвадор Дали с неговите картини за ужасите от войната бледнеят пред гореописаната ситуация.

[>] Klaas - The Way

Другата крайност е ти да почнеш да насъбираш. Пак не е приятно. Повечето жени не носят на бой. Вариантите които съм гледал заспиват или най-малко сядат от раз. В най-грубият вариант на който съм ствал свидетел имаше счупена ръка. Момичето наглееше, човека възропта, тя почна да му вика, че посегна и да го удари. Аз на човек който владее 2-ра степен не-знам-си какво руско жойно изкуство(май спецназ го ползваха) не бих посягал така. В крайна сметка човека отнесе два удара, и после даже не е разбрал как й е счупил ръката на две места... той просто се опитваше да я спре. Еми - успя

Сигурно се питаш защо изобщо жените се окучват? Спорно. Аз го отдавам на любопитството. След като е с теб, трябва да спазва някакво благоприличие... а всекидневно вижда десетки примери как това нещо не се спазва. По някое време й писва. Тук си говорим за ограниченията която тя сама си налага. Да не говорим за нещата които не ти допадат на теб. Или ония неща които не правиш - да речем, мен може по-скоро да ми откъснат ръката отколкото да ме завлачат в чалга дискотека.

[>] Zucchero - Baila morena

Като събереш това с още няколко факта - да речем си погледнал малко по-странно някое момиче на улицата, приятелката ти не е имала много сексуални партноьри и тем подобни неща - ето ти ги братче предпоставките за окучване. Единственото което пречи си ти. Лошо... само се чака някаква искричка, че да пламне насъбраното и да те отнесе ударната вълна - дето имаше един стар лаф - като куцо пиле домат, като москвич 12-так на трета, или като циганин цветен метал...

Не смея да твърдя че съм покрил всички фактори за окучването - далеч съм от тая идея... прекалено много са, преклено сложни, а и никога не съм си поставял за цел изобщо да мисля по тая тема.

[>] Bizet / Carmen Suite No2 Habanera

В случеят ти си се наиграл. Или не чак толкова. Зависи от гледната точка. Решил си да не мислиш за окучването и да се наслаждаваш на трите години. Мен от малък са ме приучили на една игра: "Допускане на невъзможното"(адски ми беше полезно в математиката от 4-ти до 7-ми клас... ). Когато нямам какво да правя, или нещото което правя не изисква целият ми интелектуален капцитет си разигравам на ум невъзможни от моя гледна точка ситуации и изработвам планове за действие ако се случи.

Естествено и аз греша. Имаше неща които ползвах за константи. Следователно и направих грешка. 2006-та година, 31-ви юли. Около девет месеца грешна константа в теориите водят до около две години за поправянето на нанесените щети, плюс изпитване на негативни ефекти до към средата на 2010-та. И то само защото съм бил пределено сигурен в нещо. Нали се сешаш - човек се стреми към това което желае и не допуска за миг че може да го загуби. От тогава използвам за константа при "допускане на невъзможното" единствено себе си. За момента грешки няма Успявам да изляза чист от всяка ситуация и да извлека ползи от това което на пръв поглед би трябвало да ми се отрази негативно...

Тук идва въпроса - кое ще е по-добре - да използваш моят вариант, или да се наслаждваш на живота? Пак спорно... С едното си щастлив, но силно уязвим, с другото не си щастлив, но вероятността някой да успее да изтръгне и нотка на учудване или да те хване неподготвен съществува предимно на теория(естествено, той не знае че ти допускаш невъзможното).

Странни са хората....

[>] Bush - The People That We Love

Искам да кажа - никой не допуска това че може да го пожертваш. А красотата в допускането на невъзможното е, че ти допускаш че можеш да жертваш всичко освен себе си. Точно това обърква хората. Те не приемат че някой, с който са близки може да ги пожертва с лека ръка. А пък аз мога. Още му помня физиономията на един изрод Виждам и блясъчето в очите му, че ако останем някъде сами и може да ме убие - ще го направи. Да заповяда - има защо Ситуацията беше или аз в момента, или той след две седмици. Интересното беше че той дори не осъзнаваше че ще му се наложи да ме жертва след две седмици... чак след като му обясних кротко се съгласи, че нямало да има избор. Което не му пречи да продължава да иска метлен предмет да премине през тялото ми. Радвам се че не ми пука особенно

[>] ARABESQUE - Midnight Dancer

Oтплеснах се, извинете... говорихме за окучването. Еми - случва се. Нещо като почти естествен еволюционен процес при повечето жени. Не можеш да ги виниш. Все едно да обвиниш птицата в клетка че й се иска да похвърчи. Само с едната особенност, че птицата не ти пищи, не ти съсипва живота... но пък трябва да й чистиш клетката Зарежи, примера не е кой знае колко точен, но горе-долу описва ситуацията.

[>] FALCO - Rock Me Amadeus

(набарахме папките с диско от осемдесетте )

Както каза - заминаваш нанякъде. Това е хубаво. Ще ти спести време, което иначе би прекарал в неща от сорта на "нека да опитаме още един път...". Ъхъ... ама кой знае, може пък да греша и да има "откучване"? Не че да ти давам фалшиви надежди, просто допускам невъзможното

[>] LAURA BRANIGAN - Self Control

Мда, ето една от любимите ми песни Ааааааай... ааааай лив ъмонг дъ кричърс ъф дъ найт! ...ай хавънт гот дъ уил то трай енд файт, ъгейнст а ню томороу... со ай гес айл джъст билийв ит дат томороу невър комс...

Какво да ти кажа още... освен да си вземеш бутилка от любимото, например балънтайнсче... да се опнеш така на тераската, да си пуснеш яка музичка и да се напукаш? Жалко че съм на лекции след няколко часа... да отида недоспал върви, но да отида пиян и недоспал мисля че ще отприщи вълната на напълно несправедливият гняв на охраната в университета. И ще стана като домата от горният пример... или като цветният метал. Не мога да съм съпричастен и да дам пример... :/

Мисля да мина да ида на ресторантчеда хапна преди лекции... то на празен стомах не се дреме лесно... лек ви ден

ПП. А сега само барабаните... тумба лумба, тумба лумба