Хигиена на половия живот

Трудно е да се говори за правила и норми на половия живот. Все пак в интерес на двамата партнъори е да се познават и да се следват някои по-общи закономерности на половата хигиена.

Под полова хигиена се разбира съвкупността от съвети, мероприятия и взаимоотношения, чиято цел е да се допълни, усъвършенствува и обогати психоемоционалното единство на двама обичащи се сексуални партнъори.

Първият въпрос, който възниква, е този за началото на половия живот. Намаляването на средната възраст на първия коитусен опит е световна тенденция. Твърде ранното /преди 16-годишна възраст/ или по-късното /след 19-годишна възраст/ започване на половия живот е социално неблагоприятен фактор. Не трябва първият полов акт да се превръща в самоцел, а да се изхожда от принципа, че сексуалните взаимоотношения възникват на основата на силно взаимно чувство.

Едно от най-важните условия за нормален полов живот е високата лична хигиена - както общата, така и тази на половите органи. Всекидневно измиване на половите органи и областта около тях с вода трябва да е навик на всеки човек. Половият живот при зрелия човек се превръща в средство за непрекъснато възобновяване на сексуално-еротичното привличане между партнъорите, за тяхното физическо и психическо благополучие.

Общовалидни норми за "здравословна" честота на половите сношения не съществуват, а и не са необходими. Все още има жени, които смятат, че колкото повече усилия полагат в леглото, толкова е по-малка вероятността мъжете им да потърсят за сексуална партнъорка друга жена. Въпросът за честотата на половите сношения е обсъждан още в древността. Коранът разрешава едно полово сношение седмично, в Индия се препоръчват три до шест полови акта месечно, според Заратустра - веднъж на 9 дни и т.н. Според съвременните проучвания, съобразени и с възрастта на партнъорите, средната седмична честота на половите сношения се колебае от две до четири при по-младите и до едно и две при по-възрастните двойки.

Отклоненията под и над тази честота не се считат за абнормни, ако са желани и удовлетворяват и двамата партнъори. Що се отнася до повторението на половия акт /осъществяване на полово сношение два или повече пъти един след друг/, то не може да се смята за общовалидна форма, по-скоро е изключение, а стремежът да се наблегне на количествената страна се отразява в по-голяма степен на качеството на самия полов акт.

За необходимостта от въздържание по време на менструация и бременност съществуват различни мнения. Според гинеколозите вероятността от внасяне на инфекция при полов акт по време на мензис е реална, а съществуват и естетически съображения за отлагане на половото сношение. И все пак решението се взема от двамата партнъори. Бременността не е болестно състояние, но поради опасност за бременната и плода половите сношения се прекратяват осем седмици преди и след раждането.

Честата смяна на партнъорите и безразборните полови сношения са рисковани. Рискът за контакт с носител на вируса на СПИН е напълно реален. Използването на презервативи е неизбежна необходимост, а половите сношения с непознати партнъори представляват необмислен риск.