Идеята е добра и не е като какво чувстваш, защото тук става дума за несподелена любов, но глас народен - глас Божи!

Аз все пак ще разкажа за моите несподелени чувства... В "Поредната лигла, която не знае какво иска, или пък не" описах тогавашния проблем, а сега вече усещам, чее идва време да целуна момчето, за което ставаше дума там, защото няма нужда от думи, те се само могат да объркат нещата... Вече си тръгваме заедно, но аз все пак бягам уплашена и после съжалявам... Да се надяваме, че най-накрая ще придобия смелост и ще пристъпя напред (уплашена съм, защото винаги когато правя Стъпката, тя е грешна...)

Ако не заключите темата и ако има прогрес ще пиша тук... (Ако автора няма нищо против, разбира се)