Ако искаме да разберем предизвикателствата пред съвременния свят, не е възможно да използваме само една система за анализ. Защото проблемите в днешния сложен свят са изключително разнообразни. Днес светът прилича на място, където върху шахматни дъски се разиграват различни партии.
Ако разгледаме сигурността като шахматна дъска най-важното върху нея са военните отношения, мога да кажа още и силовите отношения, но силовите отношения във военен план. Основните играчи на тази шахматна дъска са държавите. Когато разглеждаме глобалните проблеми, свързани със сигурността в света, установяваме, че държавите се разполагат по тази шахматна дъска според военната си мощ. Това, разбира се, означава, че на най-високото място стои военната свръхсила на Съединените щати, която е основната военна сила днес и която, впрочем, е толкова напред във военно отношение, че можем спокойно да твърдим, че ще доминира света във военен план през следващите петдесет години. Няма друга военна сила в света, която да може да бъде сравним противник на Съединените щати във военно отношение: нито Китай, нито Индия, нито Русия, нито Европейският съюз могат да бъдат съперници на САЩ в тази област още десетилетия наред.
Ако разгледаме проблемите, свързани със сигурността, на тази шахматна дъска, можем да установим, че съществува зона, която съсредоточава в себе си всички или почти всички кризи. Разбира се, извън тази зона, към която отново ще се върна, съществуват и други кризи, но те, макар че могат да бъдат потенциално много тежки, не са сравними с нея.
Има например една зона в света, която е потенциално много опасна – това е Източна Азия. Ако разгледаме зоната на Североизточна Азия, виждаме, че в нея съществуват много силни напрежения: между Северна Корея и Япония, между Китай и Тайван, между САЩ и Северна Корея, и можем да кажем, че това е зона, в която има потенциален риск от ядрена война.
Току-що казаното е особено интересно, тъй като ядрената опасност отново се завръща. Ние смятахме, че този тип ядрена заплаха бе типичен само за епохата на Студената война, когато светът бе разделен на два лагера. Тогава между Съединените щати и Съветския съюз имаше конфронтация, макар и най-вече чисто идеологическа. Но днес виждаме, че опасността от ядрена война се завръща, и то вече извън този контекст.
Като изключим тази зона в Североизточна Азия, можем да кажем, че другите кризи по света са доста редки. Всъщност днес светът се отличава с това, че е доста по-умиротворен. Ако сравним сегашния свят с този отпреди трийсет години, установяваме, че днес има много повече мир, независимо от това, което може да ни се струва понякога. Няма война в Азия - оставяме настрана въпроса с Шри Ланка, - вече няма особено тежки войни в Африка, на Американския континент също няма войни, като изключим случая с Колумбия, не се водят войни и в Европа. Тоест, можем да заключим, че по света, глобално погледнато, цари мир.
И така, къде са кризите? Установихме, че кризите са съсредоточени в една зона, вече стана дума за това. Как бихме могли да определим границите на тази зона? От източната граница на Пакистан до Судан и от Чечения на север до Сомалия на юг. В този периметър се случват 80% от кризите по света. Геополитиците наричат една подобна конфигурация, в която кризите са съсредоточени в една територия, „огнище на размирици“. Исторически погледнато, това огнище на размирици се измества и днес е съсредоточено в Близкия изток.
Къде е било например световното огнище на размирици през ХХ век? В Европа. Огнището на размирици е било в Европа, защото през ХХ век в Европа е бушувала Първата световна война, после войната в Испания, Балканските войни, Втората световна война, Гражданската война в Гърция, неотдавнашните войни в Босна. В Европа, защото между Първата и Втората световна война там са загинали най-малко сто милиона души. Това е така, защото в продължение на един век трите големи световни войни – Първата световна, Втората световна и Студената война, която също е световна – са бушували в Европа. Основните армии на света – европейските, американската, съветската – също са били съсредоточени в Европа. След цял век войни обаче днес Европа е в мир, Европа разработва един оригинален политически проект, който ни позволява да се надяваме, че в бъдеще ще има по-малко конфронтации.
Но огнището на размирици се измести в описаната преди малко зона. В нея са кризата в Кашмир, войната в Афганистан, кризата в Иран, войната в Ирак, войната между Израел и Палестина, кризата в Ливан, войната в Чечения и в Кавказ, войната в Сомалия, войната, безредиците и геноцидът в Дарфур. Така че 80% от големите световни кризи, както и големите световни армии – с изключение на китайската – са съсредоточени в тази зона.
И така, почти всички кризи днес се разгарят именно в това огнище на размирици. Има и още нещо. Много от участващите в тях държави са ядрени сили – Пакистан, Индия, САЩ, Великобритания, Франция, Израел, всички ядрени сили по света - дори Русия е ангажирана чрез Чечения; само Китай и Северна Корея не са въвлечени в тези кризи в огнището на размирици.
Ако разгледаме това огнище на размирици и се запитаме коя е основната му характеристика, ще установим, че то е свят на исляма – ислямът е доминиращата религия в повечето от тези страни. И от друга страна, това са страни, в които националният въпрос не е решен - в Кашмир, в Ирак, в Турция с Кюрдистан, в Чечения, в Палестина, така че в тази зона остават неразрешени много национални проблеми, проблеми във връзка със създаването на национална общност.

Третата и може би най-важна характеристика на тези кризи е, че във всички тях няма противопоставяне между две държави. Няма две държави, които воюват помежду си, както при класическата война. Във всички тези случаи една държава се конфронтира с това, което бих нарекъл „недържавно въоръжено образувание“. Например в Индия има конфронтация между индийските държавни сили и националистически недържавни организации от Кашмир; окупационните сили на НАТО в Афганистан се конфронтират с талибаните; в Ирак правителствените сили, силите на САЩ и на коалицията срещат отпора на недържавни въоръжени организации. Израел по същия начин среща отпора на подобни недържавни военни сили, било от Ливан – „Хизбула” – или от Палестина – „Хамас”. И така нататък. Същото важи и за Сомалия. Всеки път се наблюдава сблъсък между държавните сили и недържавни въоръжени организации. И, разбира се, някъде в това огнище на размирици се намира главната квартира на най-прочутата подобна въоръжена неправителствена организация „Ал Кайда”, която се ръководи от прословутия Бен Ладен, враг номер едно на САЩ.
Ако се върнем към нашия образ на шахматната дъска, на нея доминират държавите със своята държавна и военна мощ. Но истината е, че тази военна мощ е неспособна да се противопостави на силата на недържавни въоръжени организации, които всъщност й оказват съпротива наравно с военната мощ на държавите, дори и на ядрените държави.
И може би най-символично натовареният сблъсък в това огнище на размирици е този между САЩ и различни въоръжени групировки в Ирак, които всъщност нанесоха истинско военно поражение на САЩ, защото днес ние знаем, че САЩ не могат да спечелят войната в Ирак. Това не означава, че ще я загубят, а само че не могат да я спечелят. Също както стана миналото лято, когато Израел не успя да победи „Хизбула”. Наистина, не загуби, но и не спечели.
Освен това тези войни водят до своеобразна морална деградация на държавната мощ. Защото демократичните държави и по-специално САЩ, за да водят войната в Ирак или за да водят войната с „Ал Кайда”, трябваше да се откажат от някои свещени принципи на демокрацията. Това доведе например до неспазване на Женевската конвенция за военнопленниците, неспазване на указа за задържане на следствените, погазване на принципите на правосъдието, според които престъпниците трябва да бъдат съдени, а изтезанията са забранени? По този начин се натрупаха редица морални престъпления, които рушат етиката на демокрацията. Всъщност се озоваваме в ситуация, в която разпознаваме, макар и при по-различни условия, същите проблеми, на които са се натъквали колониалните сили по време на войните за деколонизация.
И така, ако се върнем към нашата военна шахматна дъска, можем да кажем на първо място, че в света съществуват сили, които наистина имат голяма военна мощ, но въпреки това са неспособни да печелят малки конфликти. И на второ място, ще отбележа, че ситуацията в огнищата на безредици не се успокоява. Това са неща, които могат да продължат още петдесет години или дори цял век. Тези конфликти могат и да се задълбочат: например, ако Съединените щати бомбардират ядрените центрове в Иран, ако Турция нахлуе в иракски Кюрдистан или ако Израел започне нова война.
И така, ако разгледаме това огнище на размирици, казахме преди малко, че най-важната му характеристика е наличието на исляма като основен религиозен и културен елемент. Съществува обаче и друга важна характеристика. Да си зададем въпроса: каква е причината Съединените щати, Великобритания, Франция, НАТО, въобще великите сили, да проявяват толкова голям интерес към тази зона? Дали той е продиктуван от чист алтруизъм, от желанието да внесат в нея демокрация, също както някога през ХІХ век колониалистите са искали да донесат цивилизацията в Африка?
Разбира се, че не: ако разгледаме нещата в икономически план, веднага си даваме сметка, че това е зоната, в която са съсредоточени основните природни запаси от нефт и природен газ. Такива залежи, разбира се, има и по други места, но в Персийския залив и в Каспийския регион са разположени 80% от световните запаси на нефт и природен газ. Знаем, че запасите от нефт и природен газ вече са много малки. Днес сме наясно, че вероятно след 50 години изобщо няма да имаме нефт. Нашият начин на живот, моделът на функциониране на нашите общества е обвързан с много високо потребление на енергия. Ето защо последните запаси от нефт и природен газ са абсолютно необходими, за да могат великите сили да осигурят едно такова функциониране на своите общества.