1.1.1.1.

[ScionOfStorm]

1.1.1.1.

„Заставам без дъх
Между земята и небето
И гледам как камъните
Приветстват зората.”

Опитаха се да вземат
Всичко, което имах
С куки и със смях
С демони и с ангели
Със изтънчени слова.

Станах и хвърлих
Празна чаша по тях
С отровен сок от нас
Порази ги; спряха те
И тогава аз се смях.

Олтар от камък се всече
И се опитаха/и ме лишиха
От гордостта на моя Аз
Успяха или не? Не знам
Все още чудя се на глас.

Нямам дъх, с ключ е
В мраморен буркан
А ръцете ми се трошат
Силно запечатан, той
Издига мрамора на бран.

И нямам дъх, казах!
И тяло вече нямам
Но не ме интересува
Мощите си взимам
Вече станах жив,
Жив, копелета такива.

[Enough]

xx

[ScionOfStorm]

конструктивно

[Enough]

Нямам смелост да коментирам ... не искам да си погребвам правописа преди матурата :/

[ScionOfStorm]

на 17/19 е, имаш време

[Enough]

Знам кога е Сравнително информиран съм за съдбоносните събията, които ми предстоят

[jghgh]

Инафе, сега защо се излагаш? Пък осле разправяй че хората са налвеци и едва ли не те преследват за да те мразят из темите...

Никой няма да има нищо против теб, ако не си такова.. дупе.
Айде 'гъ з' няма да казвам.


Това ми харесва, Сайън, някак си "против хората" е, макар че подобни произведения рядко ми харесват.

[Enough]

Инафе, погледни само как се излагаш, после разправяй на хората че са налвеци и едва ли не те преследвали...

Никой няма да има нищо против теб, ако не си такова.. дупе.
Айде '"задни части"' няма да казвам.


Това ми харесва, Сайън, някак си "против хората" е, макар че подобни произведения рядко ми харесват.

Да ти изпапам грозната муцунка

[jghgh]

got life? got адекватност?





много жалко, че стопяваш всякаква моя добронамереност 0.0