Shutdown

[ScionOfStorm]

Shutdown

Глупости;
Съзнанието не ми трови
В което вече текат
С пълна сила червените реки.

И подводни
Течения мият мъртво, бледо тяло
Змии и слепи майки
И тях водното дере е с вена обляло.

Млъкни;
Погребах стотици всред пръстта
И плаках за новите
Които се хвърлиха някъде в пастта.

Ние сме никои;
Нямаме значение, кървава нула
Ще ме усмихнеш ли?
Лъжеш – кървава трепти във въздуха
Последната – надежда – лавандула.

Какво правиш, когато
Подпорите рухнат и колелото
Любов и топлота помете?
Аз съм дърво – а стъблото, стъблото
Кръв и немощ него го погълна;
И всеки мой ден занапред прокле.

[Briseis]

хареса ми сравнението /?/ с лавандула
придава цвят на мрачното стихотворение, но ми допада идеята.

[iveetyy]

Много ми харесват повечето от твоите стихотворения