Аз пък разбрах! Само така. Контрол над себе си. Владеене. Аз така скъсах с бившия - писна ми да ме трови с нещастния си животец. Защо трябва да го търпя? Поне търпението да беше двустранно, но всъщност Слава Богу не съм някакво оплакващо се емо, че да занимавам приятеля си, с когото се ходи главно за да ми е приятно. Е, има лоши моменти във всяка връзка, ама съжалявам, не може една връзка да се превърне изцяло в лош момент. А все на някакви депресари попадам, какво търсят около мен? Майната им на всички, колко е хубаво да си сам, без някой да ти краде свободното време... Идвам си у нас след даскало, готвя си манджа, дръпвам по един сън, уча си. И ми е кеф. Освен някой пич да ми прави компания докато си ям манджата, за друго не ми трябва. Пък к'во, като няма пич, има повече ядене за мен.