Здравейте. Това е първата ми тема тук, защото проблемът ми е голям!
Аз съм на 13 години ... но съм сигурен че обичам едно момиче. Държа се с нея естествено ... подарявах й подаръци и тя като че ли се радваше, но идва момент в който не издържаш и почваш да ревнуваш и да правиш глупости ... да не спираш да мислиш за нея. Почти по цял ден в училище сме заедно (в един клас сме) всяко междучасие си говорим ... но не за нас ... Излизахме веднъж , подарих и сребърно ланче с сърце и тя го носи. Но като я попитам дали ика да сме нещо повече от приятели мълчи. Вече с третото ми питане се срещнахме ... да ви кажа честно аз си мислих че ще е да - неможе да си пада по мен и да излъже. Но какво стана отидохме до оговореното място и седнахме ... тя го изкара на хумор за да не ми стане гадно ... цитирам : Ае сега ставам сериозна ... ти ми харесваш като човек ... и други неща но не ги чух ... свалих си главата надолу за да не ме гледа и защото виждах че сълзите напират. После каза : На този етап засега е по-добре да си останем приятели ... но се виждаше че и с нея имаше нещо (внимаваше твърде много). След тва мълчание и от двете страни ... По едно време започна да сменя темата. Каза : ае да влизаме че ще мине междучасието ... а ще дойдеш ли с мен до магазина но нестана бяхме закъсняли. Цял час ме гледаше ... а аз сега се чувствам като смачкана джапанка. Не искам да я зябравя а обратното да и покажа че с мен е в безопастност, че може да ми вярва и че никога не бих я наранил ... моляви дайте съвет ...