Не съм влизала в този форум от много време и какво? Веднъж да вляза, да прочета някоя тема и вие тук само да критикувате авторката. Ами момичето няма комплекси и това се постига с адски много труд. Трудно е като нямаш комплекси, а всички около теб са комплексари. Просто е изнервящо и натоварващо. Постоянно ти се натрапва нещо, което си отминал, а ти си на следващото ниво вече. Това е като да повтаряш клас безпричинно.
Неприятно е да виждаш колко са тъпи хората в страданието си. Както е казал Оскар Уайлд: 'Защо да споделяме чуждите страдания, вместо радости.' (е, не е дословен цитатът, но идеята е важна). Проблемът е, че няма с кого да се споделят радостите. А хората около теб винаги те затрупват с плоските си проблеми. И авторката не се фука, просто се чувства над някои неща. Не я обиждайте.
Миличка, поне на този етап може да ти се наложи да си леко сама. Това не значи самотна. Работи над себе си, което не значи само над въшния си вид. Развивай се. Продължи и да се срещаш с хора. Наблюдавай ги. Анализирай ги. Виж качествата и недостатъците им и споделяй със себе си радостта от това, че знаеш може би нещичко повече за тях, отколкото те самите. Един ден, когато всички те се превърнат в големи хора, много ще останат комплексари. Но ще има и промени. Вярвай в промените. Винаги ще има ужасни хора, не лоши хора, но ще има и няколко човека, които са едно на милион и за теб ще са по-ценни от всичко. Надявам се да съм помогнала. Успех!