Здравейте и от мен..

Аз често отговарям на всяка ваша тема и споделям своето мнение, подкрепям ви и ви критикувам, но винаги се опитвам да ви бъда полезна. Също така съм и от хората, които не пускат всеки ден тема, която няма никаква връзка с раздела, нито пък съм от хората, които пускат безсмислени теми.

Тази вечер е изключение.. ще споделя нещо за заблудените хора, които скучаят като мен, ровят се във форума и четат любовните изстории на останалите, като често намират своя образ в някоя несподелена любовна история..

Никой не задължавам да продължи да чете, но все пак ни се налага всеки ден да четем толкова мн глупости, така че се надявам, че ако отделите 10мин няма да е проблем.

Така..
Преди няколко месеца бях от хората, които бяха влюбени и които даваха всичко за своята половинка. Това беше моя живот.. реален, щастлив.. и се надявах никога да не свършва. С моя приятел бяхме заедно 2 години, обичахме се страшно много и бях сигурна, че това ще продължи вечно.
Преди два месеца най-добрата ми приятелка ме запозна с нейния приятел, с който бяха заедно вече половин година, но нямаше възможност да се видим (той е от др град). Когато го видях за първи път усетих, че има мн силно привличане м/у нас.. както в първи клас.. ти се изчервяваш, краката ти се подкосяват и се чудиш какво се случава. Доста децко беше.. но беше реалност.. която ме плашеше. Месец след това разбрах, че се е разделил с най-добрата ми приятелка. Беше я зарязал без да му пука как се чувства тя. Тя беше много зле и аз бях човека, който и подаде ръка. Само, че след това аз започнах да си пиша с него и да се виждаме понякога. Не исках това да се случва.. имах най-добра приятелка.. имах страхотен приятел.. и не исках да развалям всичко. Безброй пъти съм стояла пред пк и съм се чудела дали да ви попитам за съвет.. но какъв съвет бихте ми дали дори и вие, когато самата аз не знам какво искам. Времето минаваше.. аз се влюбвах.. а едновременно губех и най-добрата си приятелка.. и момчето на моя живот.

..Е няма да ви отекчавам с моята история.. само ще ви кажа как завърши всичко това..
Сега.. един месец по-късно.. вече нямам най-добра приятелка, загубих я завинаги.. вече нямам човека, който най-много ме обичаше, моя приятел.. него също загубих завинаги.. разбих му сърцето и го загубих. Сега скъпи мои читатели нямам никого.. нито момчето, което се появи и ми разби живота.. какво да кажа за него.. разделих се с приятеля ми, за да съм с него, скарах се с най-добрата ми приятелка, след като разбра, че съм била с него.. но не спечелих нищо. След всичките му думи и обещания, бях само за една вечер с него.. и то нищо сериозно не беше.. от тогава не ми се е обадил.. нито писал.. а когато ме види се върти на другата страна.

Не ви разказвам всичко това, за да търся съвет от вас.. нито за да ме съжалявате. Разказвам ви всичко това, за да ви докажа, колко жалки сме ние хората. Лошото не е, че сега съм без никого, лошото не е, че още имам силни чувства към него.. лошото е, че дори грам не съжалявам, че съм била с него. Може да е била само за 5мин.. но тези 5мин ще ги помня много дълго време и никога ням да мога да се отърва от спомена. Загубих всичко.. НО НЕ СЪЖАЛЯВАМ, защото го имах.. дори за твърде кратко. ЕТО ТОВА МЕ ПРАВИ ТОЛКОВА ЖАЛКА!
Пишем тук теми и очакваме другите да ни дават съвет. А нима тези, които ни дават съвети относто любовния живот, знаят по добре от самите нас как се чувстваме и какво трява да правим.. това е излишно.. сами трябва да преценяваме нещата, които печелим и които губим. Аз знаех, че ще загубя всичко и че нищо няма да спечеля, но се поддадох на страстите.. дори ще си позволя да намеся Ева.. аз също се изкуших и опитах от забранения плод.. сега заслужавам да страдам.. всичко в този живот е като по план. Страдам.. дааа.. НО НЕ СЪЖАЛЯВАМ, че го направих!

Така, че хора не си мислете, че Любовта е всичко на този свят.. че любовта винаги съществува. Защото докато някой от вас си мислят "леле колко го обичам", той си казва за вас "леле само да я мина тая..". Това е живота.. това е реалноста.
Или ще намерите някой, който да ви обича и ще споделите неговоте чувсттва (както аз по-рано).. или напразно ще се заблуждавате, че момчето, което сънувате нощем рано или късно ще ви забележи.

Това е от мен.. навярно ви отекчих напълно.. но исках да напиша това, което ми е на сърцето.
Благодаря ви за отделеното време!