* В музея *

[stefity]

Картина окачена мълчаливо на стената там стои...
Искряща е, и сякаш още нещичко
във нея продължава да гори.
Застанала пред нея, мъча се да разбера
що за тъмна сила, иска тя да победи
и защо самотна тук седи...
Подминавам я и продължавам да разглеждам с интерес...
Души разпръснати различни,
а върху картини, лица, изписани трагични.
Склуптури студени, в мрака нейде там стоят,
и мълчаливо страдат, или планове коварни поможду си пак кроят..
В музея тих сега сама съм
и всичко чудно и красиво,
изглежда някак сиво...
Обикалям още търсейки в ноща,
това, което ще усмихне моята душа.
Но забулено е всичко тука
в мъгла от тъмнина,
а във всяка стая, блуждаят важни за света неща,
обгърнати от прах и тишина.
Към изхода отправям се с тъга,
защото всичко тук, невиждало е светлина.
И разбирайки, че нещо, що е в мрак и тишина,
показва само самота,
и няма в него даже капка от това,
коет наричам доброта.
Глухо в мрак музея сам потъна,
след затварянето на една врата...
Така избягах аз от тази тъмнина
и отправих се към светла бъднина.

[TheBestFriends]

Нещо не ми се хареса

[stefity]

Кое по-точно... Смисъл, да знам, за да не правя такива грешки в бъдеще... или просто като цяло не ти хареса

[_donna_]

Не го прочетох,защото на четвъртия ред изгубих интригата и ми стана скучно.Но все пак да ти кажа - не приемай толкова сериозно нещата,които ти казват разни хора за това,което пишеш.Да не говорим за подобни мнения "ни ми съ хъресъ" ... пиши си там и това е.Ти си го разбираш.Ако искаш истинска критика и прогрес има си хора за това,те ще са ти повече от полза.Но все пак най-добрия коректив за поезията си оставаш ти - ама без мързел,докато не го направиш да звънти никакво доволство.

[Blab]

Ще се съглася с Донна. Поезията е нещо съкровено твое, експресия, извираща от теб самата, пък да достига когото си пожелае. Въобще с литературата е така.(освен ако не пълниш текста си с всеизвестни клишета, познати на масовия читател, който по този начин се чувства гениален, че е "вникнал" в един нямащ-за-какво-да-се-вниква-в-него текст и гласува положително, заради близките до него - израз, чувство, сюжет.
С това можем да си обясняваме бестселъри като "Здрач".
Ако все пак желаеш някаква (градивна) критика, търси я при човек, чиято лирика харесваш.