Ето, че дойде и мой ред да си излея мъката.До сега не смятах, че е нужно да занимавам и другите с моите драми, но поради факта, че вече не издържам и може би в близки дни ще полудея, реших да си излея теглото тук пък ако помогне помогне.Така ето я и моята история...Миналата година по това време се запознах с едно момиче.Направи ми впечатление различния подход който използваше и така с времето се сближихме и хоп вече бяхме двойка.Прекарвахме си страхотно, тя беше толкова мила, внимателна и естествена.Не бях виждал такава отдаденост. Понеже живеехме в различни градове обаче се виждахме по-рядко от колкото имахме нужда, но когато това станеше си прекарвахме невероятно. Не ми се беше случвало при среща момиче да ме прегърне толкова силно треперейки и целувайки ме така бързо и силно все едно време нямаше, а когато се разделяхме плачеше и също се сгушваше в мен и макар всички да ни гледаха нея не е интересуваше това, нито мен. Когато аз и ходих на гости просто ме обсипваше с грижи, направо все едно за бебе се грижи. И така минаха месеци..хубави месеци..докато не дойде един в който в едно нейно обаждане ми обясни колко и е тежко и как не може да кара повече така,била объркана и...оф..от тук се почна разделихме се..а тя не спираше да ми се обажда...аз бях просто толкова разочарован и зашеметен..не бях очаквал такова нещо, даже не ми е минавало през главата..а какво стана..Реших се един ден и отидох до тях..тя не знаеше, че ще ходя..взех цветя и бонбони под формата на сърце и се озовах под терасата й..реакцията й беше доста бурна бих казал..прегърна ме и се качихме в тях..исках обяснение за всичко...тогава тя ми каза, че е направила грешка и иска да е с мен, след което направихме едно подобаващо събиране..научих също, че тя също е щяла да идва за да ми обясни, но поради едни причини не е могла и наистина предните дни ми говореше с някакви намеци..така трябваше да си тръгвам изпрати ме, аз тръгнах, но нещо в мен се беше разбило, доверието ми към нея беше намаляло дръстично.., всичко беше различно последваха дни изпълнени в караници, а до тогава не е имало такова нещо..не беше просто същото момиче...и един ден видях случайно едно съобщение от бившия и приятел с който беше се събирала и разделяла толкова пъти...разтреперен и втрещен от видяното й се обадих...това беше истинския край...онзи и се обяснил в любов пак, а тя клъвнала, било то заради последните черни дни на караници или просто защото всичко е било лъжа и един цирк колкото да забрави точно този индивид...от тогава започнаха и тези дни в които нямам и миг покой все още, а вече минават 4 месеца и започва петия от тогава..аз все още я мисля, все още трудно заспивам, не минава ден в който да не помисля за нея,отслабнал съм, имам и вече здравословни проблеми...все още не мога да намеря лек и живея ден за ден мъчейки се да избутам поредния шибан ден в който умирам наново...Благодаря на тези които са я прочели и се извинявам, ако съм ви изгубил само времето, но трябваше да споделя някъде, защото изгубих и приятели и си влоших отношенията с родителите ми..с няколко думи...нямам си никого вече.............