- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Привикнах
Омръзна ми да виждам твоите криле; реят се в море от изгубено.
Омръзна ми да гледаш с презрение; мрачно-сълзливото ти настроение.
Омръзна ми да викам красивото ти име, твърде дълго мина; изгори ме.
Омръзна ми да чакам пак и пак на спирката; гара празна и не идва влак.
Омръзна ми да слушам глуповатите ти разкази; лимонени и кисели, измислени.
Омръзна ми да шия теб и мен; не съм добър шивач, платът прозира.
Омръзна ми да чувствам студения ти поглед по китките си; виновати да ги правиш.
Омръзна ми по калдъръм и камъни, по старо, неотъпкано, омръзна ми да бъда „някъде”.
Омръзна ми от цитруси, омръзна ми от приказки, омръзна ми от влакове (неидващи).
Омръзна ми от покриви и стрехи, омръзна ми от задимени стаи, омръзна ми от опери и сълзи; късно е.
Защото, знаеш ли, привиква се, със нещото; да чакаш.
Защото, знаеш ли, привиква се, със теб, с това, което обещаваш.
Защото, знаеш ли, опитах, но но не свикнах; не свикнах с глупавите навици, безизразните ти очи.
Но свикнах да повтарям всеки ден и всеки час „Обичам те”.
Не свикнах с теб, но с думите „Обичам те”... привикнах.
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.
добро завръщане)
*само - стрехи
Апф, аз май знам, че е с "е", ама... мерси все пак.![]()
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.
Габриела да се върне!
ъп!
прекрасно.
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
като си видях стария такова, се стреснах ;/
не е прекрасно, ужасТно е :Д
на мен пък ми харесва![]()
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
ти си повредена, НелО
опасявам се, че твърде много Нирвана и твърде малкото писане те правят такава
така че не ми пък-вай, а пиши
чете ми се!
чети М. Башева... не знам защо, но се сетих за нея
![]()
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
too much of everything
Не искам да чета кръстосаните рими!
Импресии от непознати, коментари от непознати..
Театър за закуска, на диета без вечеря.
Ето така е модерно.
Трудности ще има всеки път. Камъчета ще те спъват, за да се оплачеш, че труден е светът.
пиши!